[1] Съобщиха на Давид: „Ето филистимци нападнаха Кеил и разграбват харманите.“
[2] И Давид попита Господа: „Да отида ли да разбия тези филистимци?“ И Господ отговори на Давид: „Иди и ще разбиеш филистимците, и ще избавиш Кеил.“
[3] Но хората на Давид му казаха: „Ето ние още оттук в Юдея се страхуваме, а как ще тръгнем към Кеил срещу бойните редове на филистимците?“
[4] Тогава Давид запита Господа отново. И Господ му отговори: „Стани, слез в Кеил, понеже Аз ще предам филистимците в ръцете ти.“
[5] И Давид потегли с хората си за Кеил, би се с филистимците, отне им стадата и им нанесе голямо поражение. Така той спаси жителите на Кеил.
[6] Когато Авиатар, син на Ахимелех, избяга при Давид в Кеил, той дойде с ефод в ръката си.
[7] И известиха на Саул, че Давид е дошъл в Кеил. Саул каза: „Бог го предаде в ръцете ми, защото сам се затвори, тъй като е влязъл в град, който има порти и заключалки.“
[8] И Саул призова целия народ на война, за да слезе при Кеил, да обсади Давид и хората му.
[9] Когато Давид узна, че Саул е замислил нещо лошо против него, каза на свещеник Авиатар: „Донеси ефода!“
[10] И Давид каза: „Господи, Боже Израилев! Твоят слуга чу със сигурност, че Саул иска да дойде в Кеил и да разруши града заради мене.
[11] Ще ме предадат ли жителите на Кеил в ръцете му? Ще дойде ли Саул, както чу Твоят слуга? Господи, Боже Израилев, извести на своя слуга!“ И Господ каза: „Ще дойде.“
[12] И Давид попита: „Ще предадат ли жителите на Кеил мене и моите хора в ръцете на Саул?“ И Господ каза: „Ще предадат.“
[13] Тогава Давид и хората му, около шестстотин души, станаха и излязоха от Кеил, и странстваха, където можеха. Когато беше съобщено на Саул, че Давид е избягал от Кеил, той се отказа от похода.
[14] А Давид остана в пустинята по непристъпни места и живееше по планинските места в пустинята Зиф. И Саул го търсеше всеки ден, но Бог не го предаде в ръцете му.
[15] Обаче Давид видя, че Саул е потеглил, за да посегне на живота му, и остана в пустинята Зиф, в гората.
[16] И Сауловият син Йонатан стана, отиде при Давид в Хореш, укрепи надеждата му в Бога
[17] и му каза: „Не се страхувай, защото ръката на баща ми Саул няма да те стигне и ти ще царуваш над Израил, а аз ще бъда втори след тебе. Също и баща ми Саул знае, че ще бъде така.“
[18] Тогава двамата сключиха съюз пред Господа. Давид остана в гората, а Йонатан се завърна в дома си.
[19] Но зифците отидоха при Саул в Гива и казаха: „Давид се крие при нас на непристъпни места в гората по хълма Хахил, надясно от Йесимон.
[20] И сега, царю, ако желаеш, ела, а наша работа ще бъде да го предадем в ръцете на царя.“
[21] И Саул отвърна: „Благословени да сте от Господа, защото ме пожалихте.
[22] Идете и установете още, узнайте и вижте мястото, където е той, кой го е видял там, понеже ми казаха, че е твърде хитър.
[23] Вижте и разузнайте всички укрития, в които би могъл да се скрие там, и се върнете при мене със сигурно известие. Тогава ще дойда с вас. И ако е в страната, ще го търся между всички родове на племето на Юда.“
[24] Те станаха и отидоха в Зиф преди Саул. Но Давид и неговите хора бяха в пустинята Маон, в долината Арава на юг от Йесимон.
[25] Саул и неговите хора потеглиха да го търсят. Съобщиха на Давид и той слезе към скалата, и пребиваваше в пустинята Маон. Като чу това, Саул започна да преследва Давид в пустинята Маон.
[26] И Саул вървеше от едната страна на хълма, а Давид и неговите хора бяха от другата страна на хълма. Когато Давид уплашено бягаше да се отдалечи от лицето на Саул, а Саул и хората му искаха да обградят Давид и неговите хора, за да ги уловят,
[27] дойде пратеник при Саул и каза: „Побързай и ела, понеже филистимците нападнаха страната!“
[28] Тогава Саул се върна от преследването на Давид и потегли срещу филистимците, поради което мястото беше наречено Села-Хамамлекот.