[1] Синовете на Юда: Фарес, Есром, Харми, Хур и Шовал.
[2] От Реая, Шоваловия син, се роди Яхат; от Яхат се родиха Ахума и Лахад: от тях произхождат родовете на цорците.
[3] А ето синовете на Етам: Изреел, Ишма и Идбаш; а сестра им се казваше Гацлелпони.
[4] Фануил, баща на Гедор, а Езер – баща на Хуш. Това са потомците на Хур, първородния на Ефрата, Витлеемовия баща.
[5] Ахшур, бащата на Текоа, имаше две жени: Хела и Наара.
[6] Наара му роди Ахузам, Хефер, Тимни и Ахаштари: това бяха синовете от Наара.
[7] Синовете на Хела: Церет, Цохар и Етнан.
[8] От Коц се родиха Анув и Цовева и родовете на Ахархел, Харумовия син.
[9] Явис беше най-почитан сред братята си. Майка му го нарече Явис, като казваше: „Родих го в болки.“
[10] И Явис призова Бога на Израил с думите: „Дано наистина ме благословиш, дано разшириш пределите ми и ръката Ти да бъде с мен, за да ме пазиш от зло и да не изпитвам скръб!“ И Бог му даде това, което той искаше.
[11] А от Хелув, брата на Шуха, се роди Махира; той беше Ещоновият баща.
[12] От Ещон се родиха Бет-Рафа, Пасеах и Техин, основателят на град Нааса; това са жителите на Реха.
[13] Синовете на Кеназ: Готониил и Серая, а син на Готониил беше Хатат.
[14] От Меонотай се роди Офра, а от Серая се роди Йоав – родоначалник на живеещите в Долината на дърводелците, тъй като те бяха дърводелци.
[15] Синовете на Халев, Йефониевия син: Ир, Ила и Наам. Син на Ила беше Кеназ.
[16] Синовете на Йехалелел: Зиф, Зифа, Тирия и Асареел.
[17] Синовете на Езра: Йетер, Меред, Ефер и Ялон; от Йетер се родиха Мером, Шамая и Ишбана, бащата на Ещемоя.
[18] А от жена му Юдия се родиха Яред, Гедоровият баща, Хевер, Сохотовият баща, и Йекутиил, Занаоховият баща. Това бяха синовете на фараоновата дъщеря Бития, която Меред беше взел за жена.
[19] А синовете на Ходиевата жена, сестрата на Нахам, бяха гармийците, основатели на Кеила, и маахитците, жители на Ещемоа.
[20] Синовете на Симеон: Амнон, Рина, Бенханан и Тилон, а Ишиевите синове – Зохев и Бензохет.
[21] Синовете на Силом, Юдовия син: Ир – баща на Леха, Лаеда – баща на Мареша, и родовете, които обитаваха Ашбея и обработваха висон;
[22] и още Йоким, жителите на Хозева, Йоаш и Сараф, които имаха владения в Моав и в Яшувилихем, но това са стари предания.
[23] Те бяха грънчари и живееха в Натаим и Гедера, за да служат на царя.
[24] Синовете на Симеон бяха: Немуил, Ямин, Ярив, Зерах и Саул,
[25] а негов син беше Шалум, негов син Мивсам, негов син Мишма.
[26] Синовете на Мишма: Хамуил – синът му; негов син Закур, негов син Шимей.
[27] Шимей имаше шестнадесет синове и шест дъщери, но братята му нямаха много синове и целият им род не беше така многоброен, както родът на синовете на Юда.
[28] Те се заселиха във Вирсавия, Молада и Хацар-Шуал,
[29] в Билха, в Ецем и Толад,
[30] в Бетуил, в Хорма и Циклаг,
[31] в Бет-Маркавот, в Хацар-Сусим, в Бет-Бирей и в Шаарим. Това са градовете им до царуването на Давид.
[32] Освен тях още и Етам, Айн, Римон, Токен и Ашан – пет града
[33] и всички села в околностите на тези градове до Ваал. Това бяха техните селища и родословия.
[34] А Мешовав, Ямлех и Йосия, синът на Амасия,
[35] Йоил и Йеху, син на Йошива, син на Серая, Асииловия син,
[36] Елиоенай, Яков, Ишохаия, Асайя, Адиил, Ишимиил и Ванея,
[37] и Зиза, синът на Шифия, син на Алон, син на Йедая, син на Шимри, син на Шемая – всички те, изброени поименно, бяха водачи
[38] на своите племена и бащините им родове се умножиха много.
[39] Затова те достигнаха чак до Герара, на изток от долината, за да търсят пасища за стадата си.
[40] И намериха сочни и хубави пасища и обширна земя, мирна и безопасна, защото преди това я населяваха Хамови потомци.
[41] И по време на юдейския цар Езекия споменатите вече поименно нахлуха, разрушиха шатрите им и ги избиха заедно с моавците, които се намираха там; изтребиха ги завинаги и се заселиха на тяхното място, защото там имаше пасища за стадата им.
[42] И от тях петстотин от Симеоновите потомци се отправиха към планината Сеир; техни водачи бяха: Фелатия, Неария, Рефая и Узиил – синове на Ишия.
[43] Те избиха останалите амаликитци, които бяха оцелели, и живеят там и до днес.