[1] Тогава Давид се посъветва с хилядниците, стотниците и всички водачи
[2] и се обърна към целия Израилев народ с думите: „Ако вие сте съгласни и ако това е волята на Господа, нашия Бог, нека изпратим пратеници до нашите братя навред по цялата израилска земя, а също и до свещениците и левитите в техните градове и села, за да дойдат при нас;
[3] и нека пренесем при нас ковчега на нашия Бог, защото по времето на Саул ние не се грижихме за него.“
[4] И цялото множество се съгласи да се извърши това, защото в очите на целия народ това изглеждаше справедливо.
[5] Тогава Давид събра всички израилтяни от Сихор в Египет чак до прохода Емат, за да пренесат Божия ковчег от Кириат-Ярим.
[6] И Давид се отправи с целия Израил към Кириат-Ярим в Юдея, за да пренесат оттам Божия ковчег, върху който се призовава името на Господа, а престолът Му е над херувимите.
[7] Те изнесоха Божия ковчег от дома на Аминадав на нова колесница, а Оза и Ахио караха колесницата.
[8] По пътя Давид и всички израилтяни се отдадоха на танци и песни в чест на Господа, съпровождани от арфи, псалтири, тимпани, цимбали и тръби.
[9] А когато стигнаха до Хидоновия харман, Оза протегна ръка, за да придържа ковчега, понеже воловете го разтърсиха.
[10] Но Господ се разгневи на Оза и го порази затова, че протегна ръка към ковчега; и той умря там пред Бога.
[11] Давид се наскърби, че Господ порази Оза, и нарече това място Пролом на Оза, както се нарича и до днес.
[12] И в онзи ден Давид се уплаши от Бога и си каза: „Нима ще внеса при себе си Божия ковчег?“
[13] Затова Давид не остави ковчега при себе си в Давидовия град, а го премести в къщата на гетеца Овид-Едом.
[14] Божият ковчег престоя в Овидедомовия дом три месеца и Господ благослови дома на Аведар и всичко, което той имаше.