[1] Ето и онези, които дойдоха при Давид в Секелаг, докато той още се криеше от Кисовия син Саул. Те бяха силни мъже и му помагаха в битките.
[2] Бяха въоръжени с лъкове и стреляха точно с тях, хвърляха с прашка камъни както с дясна, така и с лява ръка. Те бяха Саулови братя, потомци на Вениамин.
[3] Водач беше Ахизер, а след него Йоас – Шемаевите синове от Гива; Йезиел и Фелет, синове на Азмавет; Бераха и Йеху от Анатот;
[4] Ишмая гаваонецът, един силен мъж сред тридесетте и техен водач;
[5] Йеремия, Яхазиил, Йоханан и Йозават от Гедера;
[6] Елузай, Йеримот, Веалия, Шемария, Сафатия харитиецът;
[7] Елкана, Ишияху, Азариил, Йоезер и Йошавам – Кореевите синове;
[8] а също Йоела и Зевадия, синове на Йерохам, от Гедор.
[9] И от Гадовите синове преминаха на страната на Давид и дойдоха в пустинната крепост силни и боеспособни мъже, въоръжени с щитове и копиия. Те бяха смели като лъвове и бързи като сърни в планините.
[10] Водач беше Езер, втори – Овадия, трети – Елиав,
[11] четвърти – Мишман, пети – Йеремия,
[12] шести – Атай, седми – Елиел,
[13] осми – Йоханан, девети – Елзават,
[14] десети – Йеремия, единадесети – Махбанай.
[15] Тези, Гадовите потомци, бяха водачи във войската: най-малкият – на повече от сто души, а най-големият – на повече от хиляда.
[16] Те са онези, които преминаха Йордан в първия месец, когато реката излизаше от коритото си, и прогониха всички жители на долините на изток и на запад.
[17] И от синовете на Вениамин и на Юда дойдоха в крепостта при Давид.
[18] А Давид излезе и ги посрещна с думите: „Ако сте дошли при мене с мир, за да ми помогнете, аз ви посрещам с открито сърце; но ако идвате с коварство, за да ме предадете на моите врагове, без да съм сторил неправда, нека Бог на предците ни види това и отсъди!“
[19] Тогава дух се спусна над Амасий, водача на тридесетте, и той каза: „Твои сме, Давиде, и на твоя страна заставаме, сине Йесеев! Мир, мир на тебе, мир и на твоите помощници! Защото твоят Бог ти помага!“ Тогава Давид ги прие и ги постави за водачи на войската си.
[20] И от Манасиевото племе се присъединиха към Давид, когато тръгна с филистимците против Саул. Но това не стана, защото филистимските водачи, след като се посъветваха помежду си, отпратиха Давид, казвайки си: „За наша беда може да премине на страната на своя господар Саул.“
[21] А когато Давид се връщаше в Секелаг, от Манасиевото племе към него преминаха Аднах, Йозавад, Йедиаел, Михаил, Йозавад, Елиху и Цилтай – Манасиеви хилядници.
[22] Те помагаха на Давид срещу разбойници, защото бяха боеспособни мъже и станаха военачалници.
[23] Така ден след ден при Давид прииждаха мъже, за да му помагат, докато се събра голяма войска, като Божие опълчение.
[24] Ето броя на дееспособните водачи, които дойдоха при Давид в Хеврон, за да му помогнат да се възцари над Сауловото царство, според словото, изречено от Господа:
[25] от Юдовите потомци – шест хиляди и осемстотин, въоръжени за битка с щитове и копия;
[26] от Симеоновите потомци – седем хиляди и сто боеспособни мъже;
[27] от Левиевите потомци – четири хиляди и шестстотин души;
[28] Йодай, водач от Аароновия род, с три хиляди и седемстотин души;
[29] Садок, храбър младеж, и от бащиния му род – двадесет и двама водачи;
[30] от Вениаминовите потомци – Сауловите сродници, три хиляди, защото дотогава по-голямата част от тях поддържаха Сауловия род;
[31] от Ефремовите потомци – двадесет хиляди и осемстотин боеспособни мъже, познати в родовете си;
[32] от половината Манасиево племе – осемнадесет хиляди, определени поименно, за да дойдат и възцарят Давид;
[33] от Исахаровите потомци, които знаеха какво изисква времето и какво е предопределено на Израил; водачите им бяха двеста души и всичките им потомци изпълняваха техните заповеди;
[34] от Завулоновото племе – петдесет хиляди храбри и непоколебими мъже, в боен ред и въоръжени с всякакви военни оръжия;
[35] от Нефталимовото племе – хиляда водачи и с тях тридесет и седем хиляди, въоръжени с щит и копие;
[36] от Дановото племе – двадесет и осем хиляди и шестстотин, готови за битка;
[37] от Асировото племе – четиридесет хиляди в строй, готови за битка;
[38] а отвъд Йордан, от Рувимовото, Гадовото и половината от Манасиевото племе – сто и двадесет хиляди, с всякакви оръжия.
[39] Всички тези непоколебими мъже дойдоха в боен ред в Хеврон, за да възцарят Давид над цял Израил; а и всички други израилтяни бяха единодушни, че Давид трябва да бъде цар.
[40] И останаха там при Давид три дена, ядоха и пиха, защото братята им бяха приготвили всичко за тях.
[41] Дори и онези, които живееха по-близо до тях, чак до Исахаровото, Завулоновото и Нефталимовото племе, им носеха на магарета, камили, мулета и волове всичко за ядене: брашно, смокини, сухо грозде, вино, масло, както и много говеда и овце, защото голяма радост настана в Израил.