[1] Донесоха Божия ковчег и го поставиха в скинията, която Давид беше направил за него; и принесоха пред Бога всеизгаряния и мирни жертви.
[2] Когато Давид привърши с всеизгарянията и принасянето на мирни жертви, благослови народа в името Господа.
[3] И раздаде на всички израилтяни – мъже или жени, по един хляб, по един къс месо и по чаша вино.
[4] Тогава постави на служба пред ковчега на Господа някои от левитите, за да славят, благодарят и възхваляват Господа, Бога на Израил:
[5] първи – Асаф, втори – Захария, след това Йеиел, Шемирамот, Йехиил, Мататия, Елиав, Ванея, Овед-Едом и Йеиел – с псалтири и арфи; Асаф трябваше да свири на цимбали,
[6] а свещениците Ванея и Озиил – постоянно да тръбят с тръби пред ковчега на Божия завет.
[7] В онзи ден Давид за първи път нареди чрез Асаф и братята му да славословят Господа, като каза:
[8] „Славете Господа; призовавайте името Му; възвестявайте делата Му сред народите;
[9] пейте и свирете в Негова възхвала; разказвайте за всичките Му чудеса;
[10] хвалете се с Неговото свято име; нека се весели сърцето на онези, които търсят Господа;
[11] търсете Господа и Неговата сила, бъдете винаги пред Неговия взор;
[12] помнете чудесата, които е извършил, знаменията Му и наредбите, които е изрекъл;
[13] вие, потомци на Неговия служител Израил, синове на Яков, Негови избраници!
[14] Той е Господ, нашият Бог, Неговите наредби властват над цялата земя.
[15] Помнете винаги завета Му, словото, което отреди за хиляди поколения,
[16] завета, който сключи с Авраам, и клетвата, която даде на Исаак
[17] и която отреди на Яков за закон и на Израил за вечен завет
[18] с думите: „На тебе ще дам ханаанската земя за ваш наследствен дял.“
[19] Тогава те бяха малцина на брой, шепа пришълци в тази страна,
[20] които преминаваха от народ към народ, от царство в царство,
[21] но Той не позволи на никого да им стори зло и заради тях изобличи царе.
[22] „Не пакостете на Моите помазаници и не вършете зло на Моите пророци!“
[23] Възпявайте Господа, жители на цялата земя, благовестете от ден на ден спасението Му!
[24] Разгласявайте сред езичниците славата Му и между всички народи чудесата Му!
[25] Защото Господ е велик и достоен за прослава, по-достоен за почит от всички богове.
[26] Защото чуждите богове са лъжливи, а Господ сътвори небесата.
[27] Слава и величие Го обгръщат, сила и радост са около Него.
[28] Въздайте на Господа, племена и народи, въздайте на Господа слава и чест,
[29] въздайте на Господа слава на името Му; вземете дар и идете пред Него, поклонете се на Господа пред Неговото великолепие и святост!
[30] Треперете пред Него, жители на цялата земя, защото Той основа вселената и тя няма да се поклати.
[31] Да се веселят небесата, да тържествува земята и да говорят между народите: „Господ е цар!“
[32] Да бушува морето и всичко, което го обитава, да се радва полето и всичко, което расте върху него.
[33] Да ликуват пред Господа гори и дъбрави, защото Той идва да съди света.
[34] Прославяйте Господа, защото милостта Му е вечна,
[35] и кажете: „Спаси ни, Боже, Спасителю наш! Събери ни и ни избави от народите, за да славим святото Ти име и да тържествуваме в Твоята слава!“
[36] Благословен да бъде Господ, Бог на Израил, от векове за векове!“ И целият народ каза: „Амин, слава на Господа!“
[37] И Давид остави Асаф и братята му пред ковчега на Господния завет, за да извършват богослужение според ежедневната служба;
[38] за стража пред портите остави Овед-Едом, Удитуновия син, и братята му – шестдесет и осем души; сред тях беше и Хоса;
[39] свещеника Садок и братята му свещеници остави пред Господния дом, който беше на височината при Гаваон,
[40] за да принасят всеизгаряния на Господа – всяка сутрин и вечер върху жертвеника, така както е написано в закона, който Господ даде на Израил.
[41] С тях бяха Еман и Идитун, и другите избраници, които бяха назначени поименно и задачата им бе да славят Господа, защото Неговата милост е вечна.
[42] При Еман и Идитун имаше тръби, цимбали и други инструменти за онези, които трябваше да възхваляват с песните си Бога; а синовете на Идитун постави като стража при портите.
[43] След това целият народ си тръгна и всеки се прибра у дома си. Отиде си и Давид, за да благослови своя дом.