[1] Когато Давид остаря и годините му натежаха, въздигна за цар на Израил сина си Соломон.
[2] И събра всички израилски водачи, свещеници и левити.
[3] А левитите, по-възрастни от тридесет години, бяха преброени и общият им брой беше тридесет и осем хиляди души.
[4] От тях да служат в дома на Господа бяха назначени двадесет и четири хиляди, а шест хиляди да бъдат управители и съдии.
[5] За стража при портите бяха назначени четири хиляди и четири хиляди бяха определени да славят Господа с инструменти, направени от Давид за прослава на Господа.
[6] Давид ги раздели на смени според Левиевите синове – Гирсон, Каат и Мерари.
[7] От Гирсоновите синове бяха Лаедан и Шимей.
[8] Синовете на Лаедан: първи Йехиил, Зетам и Йоил – общо трима.
[9] Синовете на Шимей: Шеломит, Хазиил и Харан – трима. Те бяха водачи на Лаедановите родове.
[10] И още синове на Шимей: Йахат, Зиза, Йеуш и Берия. Тези четирима бяха Шимееви синове.
[11] Яхат беше първи, Зиза – втори, а Йеуш и Берия нямаха много синове; затова бяха преброени заедно с бащиния си род.
[12] Синовете на Каат: Амрам, Ицхар, Хеврон и Озиил – четирима.
[13] Синовете на Амрам: Аарон и Мойсей. Аарон беше избран и посветен завинаги при Светая Светих. Той и синовете му трябваше да кадят пред Господа, да Му служат и да благославят Неговото име завинаги.
[14] А Мойсей, Божий човек, и синовете му бяха причислени към Левиевото племе.
[15] Синовете на Мойсей: Гирсон и Елиезер.
[16] Синовете на Гирсон: Шевуил – първият.
[17] Синовете на Елиезер: първи – Рехавия. Други синове Елиезер нямаше, а синовете на Рехавия бяха много.
[18] Синовете на Ицхар: първи – Шеломит.
[19] Синовете на Хеврон: първи – Йерия, втори – Амария, трети – Яхазиил, и четвърти – Йекамам.
[20] Синовете на Озиил: първи – Миха и втори – Ишия.
[21] Мерариеви синове: Махли и Муши. Синове Махлиеви: Елеазар и Кис.
[22] Елеазар умря, без да има синове, а само дъщери; затова техните братовчеди, Кисовите синове, ги взеха за жени.
[23] Синовете на Муши: Махли, Едер и Йеримот – трима.
[24] Това бяха Левиевите синове, подредени по родове, водачи, както бяха преброени поименно всички до един. Те всички бяха по-възрастни от двадесет години и извършваха службите в Господния дом.
[25] Защото Давид каза: „Господ, Бог на Израил, дари спокойствие на Своя народ, за да живее вечно в Йерусалим.
[26] И левитите вече няма да носят скинията и всичките вещи, които се употребат при служене в нея.“
[27] Вместо това според последните думи на Давид левитите, по-възрастни от двадесет години, бяха преброени и определени
[28] да помагат на Аароновите потомци в службата при Господния дом, в дворовете, в стаите, в очистването на всички светини и в изпълняването на всякакви задължения при Божия дом.
[29] Те трябваше да се грижат за хлябовете на предложението, за пшеничното брашно при хлебните приноси, за безквасните питки, за печеното и пърженото и за всички мерки и теглилки.
[30] Всяка сутрин да славят и възхваляват Господа и същото да вършат и вечер.
[31] Да извършват всички всеизгаряния, принасяни на Господа в съботните и празнични дни, както и в дните на новолунията. А броят на левитите, които служат на Господа, да бъде толкова, колкото е определен.
[32] Те трябваше още да пазят скинията на откровението и светилището и да помагат на своите братя, Аароновите потомци, при службите в дома на Господа.