Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter

[1] След като Давид се настани в новия си дом, каза на пророк Натан: „Ето аз живея в палат от кедър, а ковчегът на Господния завет е под шатра.“

[2] И Натан отговори на Давид: „Върши всичко, което ти е на сърце, защото Бог е с тебе.“

[3] Но в същата нощ Бог каза на Натан:

[4] „Иди и съобщи на Моя служител Давид: „Така казва Господ: „Ти няма да Ми съградиш дом, в който да пребъдвам,

[5] защото от деня, в който изведох израилтяните от Египет чак до днес, Аз не съм обитавал дом, а съм бил от шатра в шатра и от място на място.

[6] Където и да съм живял с целия Израил, нима съм казал и дума на някой от Израилевите съдии, които по Моя заповед пасяха народа ми: Защо не сте Ми съградили кедров дом?“

[7] Затова сега съобщи на Моя служител Давид: „Така казва Господ Вседържител: „Взех те от овчето стадо, за да те направя водач на Своя народ Израил;

[8] бях с тебе навред, където ходеше, изтребих пред тебе всички твои врагове и те направих велик като другите велики по земята.

[9] Аз ще приготвя място на Своя народ Израил и ще го вкореня там, за да живее той в сигурност на това място. Няма вече да го притесняват нечестивите, както преди,

[10] в дните, когато поставих съдии над Своя народ Израил. Аз ще усмиря всички твои врагове и ти възвестявам, че Господ ще ти съгради дом.

[11] А когато настъпи краят на дните ти и ти отидеш при своите предци, ще въздигна след тебе твой наследник, който ще бъде един от синовете ти, и ще утвърдя неговото царство.

[12] Той ще Ми съгради дом и Аз ще утвърдя престола му за вечни времена.

[13] Аз ще му бъда Отец и той ще Ми бъде син, и няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от онзи, който беше преди тебе,

[14] ще го утвърдя в Своя дом и в Своето царство за вечни времена и престолът му ще бъде завинаги непоклатим“.“

[15] Натан разказа всичко това на Давид и му предаде точно цялото видение.

[16] Тогава цар Давид дойде, коленичи пред Господа и каза: „Кой съм аз, Господи Боже, и какъв е моят дом, че така си ме въздигнал?

[17] Но дори и това е било малко в Твоите очи, Боже! Ти си възвестил за дома на Своя служител далечно потомство и благосклонно си погледнал на мене като на велик човек, Господи Боже!

[18] Какво още може да прибави пред Тебе Давид, за да се издигне Твоят раб, защото Ти познаваш Своя раб!

[19] Господи, за Своя служител Ти извърши всички тези велики неща, желани от Тебе, и така показа цялото Си величие.

[20] Господи, всичко, което сме чували с ушите си, потвърди: няма друг, подобен на Тебе!

[21] И кой друг народ на света е като Твоя народ Израил? При него дойде Бог, за да донесе избавление на народа Си. Така Ти придоби име чрез велики и страховити дела – прогони народите пред Своя народ и го избави от Египет.

[22] Ти направи народа Си Израил Свой народ за вечни времена и Ти, Господи, стана негов Бог.

[23] И сега, Господи, нека се утвърди за вечни времена словото, което си изрекъл за Своя служител и неговия дом, и извършй това, което си обещал.

[24] Да пребъде и да се възвеличи Твоето име за вечни времена, за да казват: „Господ Вседържител, Израилевият Бог, е Бог над Израил.“ Нека бъде утвърден пред Тебе домът на Твоя служител Давид!

[25] Защото Ти, Боже мой, откри пред Своя раб, че ще му съградиш дом; затова и Твоят служител се осмели да се помоли пред Тебе.

[26] И сега, Господи, Ти си Бог и Ти обеща тези блага на Своя раб.

[27] Затова бъди милостив и благослави дома на Своя раб, за да пребъдва пред Тебе за вечни времена; защото, ако Ти, Господи, си го благословил, ще бъде благословен завинаги.“

Първа книга на Летописите — Chapters