[1] Нощес на леглото си търсих оногова, когото обича душата ми, търсих го и го не намерих.
[2] Но аз ще стана, ще тръгна по града, по улици и стъгди, и ще търся тогова, когото душата ми люби; търсих го и го не намерих.
[3] Срещнаха ме стражари, които обикалят града; не видяхте ли – попитах ги – оногова, когото обича душата ми?
[4] Но, щом ги отминах, намерих оногова, когото обича душата ми, хванах се за него и го не пуснах, докле го не заведох в къщата на майка си и в спалните на родителката си.
[5] Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле ѝ е воля.
[6] Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята като димен стълб, накадена със смирна и тамян и с всякакви мироварски прахове?
[7] Ето неговият одър – на Соломона: около му шейсет души юнаци, Израилеви юнаци.
[8] Всички държат по меч и са опитни на бой; всеки си има меч на бедрата поради нощния страх.
[9] Носилка си е направил цар Соломон от ливанско дърво;
[10] стълбците ѝ е направил от сребро, облегалата ѝ от злато, седалото ѝ от пурпурен плат; извътре са я присърце украсили дъщерите иерусалимски.
[11] Излезте, дъщери сионски, и погледайте цар Соломона с венеца, с който го е увенчала майка му в деня на сватбата му, в радостния за сърцето му ден.