[1] Възлюбената. Аз съм саронски нарцис, долински крин!
[2] Възлюбеният. Каквото е крин между тръне, това е моята възлюбена между момите.
[3] Възлюбената. Каквото е ябълка между горски дървета, това е моят възлюбен между момците. Под сянката ѝ обичам да седя, и плодовете ѝ са сладки за гърлото ми.
[4] Той ме въведе в къщата за пируване, и знамето му над мене беше любов.
[5] Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки, защото изнемогвам от любов.
[6] Лявата му ръка ми е под главата, а дясната ме прегръща.
[7] Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и в полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле ѝ е воля.
[8] Възлюбената. Гласът на моя възлюбен! ето, иде, припка по планините, скача по могилите.
[9] Моят възлюбен прилича на сърна, или на млад елен. Ето, стои зад стената ни, поглежда през прозореца, наднича през решетката.
[10] Моят възлюбен ми заговори: „стани, моя мила, моя хубавице, излез!
[11] Ето, зимата се вече мина, дъждът преваля, престана;
[12] цветя се показаха по земята; настана време за песни, и гласът на гургулицата се чува в страната ни;
[13] смоковниците разтвориха пъпките си, и цъфналите лози в лозята издават благоухание. Стани, моя мила, хубавице моя, излез!
[14] Гълъбице моя в скални проломи, под каменни заклони! покажи ми лицето си, дай ми да чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък, и лицето ти приятно.
[15] Ловете ни лисиците, лисичетата, които повреждат лозята, а лозята ни са цъфнали.“
[16] Моят възлюбен принадлежи на мене, аз пък – нему; той пасе между кринове.
[17] Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, върни се, мой мили, и бъди като сърна или като млад елен, по планински скали.