[1] Възлюбената. Нека ме целува той с целувки на устата си! Защото неговите милувки са по-добри от вино.
[2] От благоуханието на твоите мазила името ти е като разлято миро; затова те обичат момите.
[3] Влечи ме, ще се затечем подире ти; – царят ме въведе в чертозите си, – ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе, ще хвалим твоите милувки повече от вино. Заслужено те обичат!
[4] Дъщери иерусалимски! черна съм, но съм хубава като шатри кидарски, като Соломонови завеси.
[5] Не гледайте ме, че съм мургава, защото слънцето ме е ожурило: майчините ми синове ми се разсърдиха, туриха ме лозята да пазя – моето собствено лозе не запазих.
[6] Кажи ми ти, когото обича душата ми: де пасеш? де пладнуваш? Защо да съм като скитница край стадата на твоите другари?
[7] Хор. Ако не знаеш това, о, най-хубава между жените, то върви си подир овците и си паси яретата покрай пастирските шатри.
[8] Възлюбеният. Оприличил съм те на моята кобилка във фараоновата колесница, моя любезна!
[9] Прекрасни са твоите ланити под висулките, твоята шия – с огърлиците;
[10] ще ти направим златни висулки със сребърни титрейки.
[11] Възлюбената. Докле царят беше на трапезата, моят нард издаваше благоуханието си.
[12] Смирнова китка е моят възлюбен: стои на гърдите ми.
[13] Моят възлюбен ми е като кипрова китка в Енгедските лозя.
[14] Възлюбеният. О, хубава си, мила моя, хубава си! имаш очи гълъбови.
[15] Възлюбената. О, хубав си, мой мили, и любезен! И леглото ни е – зеленина.
[16] Възлюбеният. Покривите на къщите ни са кедри, потоните ни – кипариси.