[1] Хор. Обърни се, обърни се, Суламито, обърни се, обърни се, да те погледаме! – Възлюбеният. Какво ще гледате на Суламита като на хоро манаимско?
[2] Хор. О, как са хубави нозете ти в сандали, дъще именита! Облите ти бедра са като огърлие, работено от ръце на изкусен художник;
[3] коремът ти е като кръгло блюдо, в което ароматното вино се не свършва; утробата ти – купен пшеница, обиколен с кринове;
[4] двете твои ненки – като две яренца, сърнински близначета;
[5] шията ти – като стълб от слонова кост; очите ти – Есевонски езерца, при Батрабимски порти; носът ти – ливанска кула, обърната към Дамаск;
[6] главата ти на тебе – каго Кармил; и косата на главата ти – като пурпур; царят е увлечен от твоите къдри.
[7] Възлюбеният. Колко си хубава, колко си привлекателна моя възлюбена, с твоята миловидност!
[8] Тази твоя снага прилича на палма, и твоите ненки – на гроздове.
[9] Помислих си: да се качех на палмата, бих се хванал за клоните ѝ; и твоите ненки биха били вместо гроздове, и мирисът от твоите ноздри – като мирис от ябълка;
[10] устата ти са като най-добро вино. – Възлюбената. То тече право към другаря ми, подслажда устата на уморени.
[11] Аз принадлежа на другаря си, и той копнее за мене.
[12] Дойди, мой мили, да излезем на полето, да поживеем в селата;
[13] утре ще идем на лозята, ще видим, развила ли се е лозата, разтворили ли са се пъпките, цъфнали ли са наровете; там ще те обсипя с милувки.
[14] Мандрагорите вече благоухаят, и до вратата ни има всякакви най-хубави плодове, нови и стари; запазила съм ги за тебе, мой мили!