[1] Възлюбеният. О, хубава си, моя мила, хубава си! очите ти са гълъбови под твоите къдри; косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаадската планина;
[2] зъбите ти – като стадо остригани овци, кога излизат из къпалия, от които всяка има две агънца, и ялова няма помежду им;
[3] устните ти – като алена панделка, и устата ти са сладкодумни; твоите ланити под къдрите твои са като половинки нарови;
[4] шията ти – като Давидова кула, направена за оръжие: на нея висят хиляди щитове – все щитове на юнаци;
[5] двете твои ненки са като близначета от млада сърна, които пасат между кринове.
[6] Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, ще ида на смирнова планина и на тамянова могила.
[7] Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на тебе!
[8] Слез с мене от Ливан, невесто, слез с мене от Ливан! бързай от връх Амана, от връх Семир и Ермон, от лъвски леговища, от леопардови планини!
[9] Ти плени сърцето ми, сестрице невесто! плени сърцето ми с един поглед на очите си, само с огърлието на шията си.
[10] О, как са сладки твоите милувки, сестрице невесто! По-сладки от вино са твоите милувки, и благоуханието на твоите мазила е по-приятно от всички аромати.
[11] Из устата ти капе вощен мед, невесто, мед и мляко под езика ти, и благоуханието на дрехите ти е като благоухание ливанско!
[12] Затворена градина е моята сестрица невеста, заключен кладенец, запечатан извор;
[13] твоите разсадници са градина с нарове, най-хубави плодове, кипери с нарди,
[14] нард и шафран, тръстика и дърчин с всякакви благовонни дървета, смирна и алой с всякакви най-хубави аромати;
[15] ти си градински извор, кладенец от жива вода, изтичаща от Ливан.
[16] Възлюбената. Дигни се, ветре, от север, завей и ти, ветре, от юг и повей над градината ми, и ще се разлеят ароматите ѝ! Нека дойде моят възлюбен в градината си и да вкуси сладките ѝ плодове.