[1] В дните на Ахаза – син на Иоатама, син Озиев, цар иудейски – Рецин, цар сирийски, и Факей, син Ремалиев, цар израилски, отидоха против Иерусалим да го завладеят, но не можаха да го завладеят.
[2] И биде известено на дома Давидов и казано: сирийци се разположили в земята Ефремова. И разтрепери се сърцето на Ахаза и сърцето на народа му, както се от вятър люлеят дървета в гора.
[3] И каза Господ на Исаия: излез ти и син ти Шеарясув да посрещнеш Ахаза накрай водопровода на горния водоем, по пътя към нивата на тепавичаря,
[4] и му кажи: внимавай и бъди спокоен; не бой се, и да не отпада сърцето ти пред двата края на тия димящи главни, от разпаления гняв на Рецина, на сирийци и на сина Ремалиев.
[5] Сирия, Ефрем и синът Ремалиев кроят против себе си зло, думайки:
[6] да идем против Иудея и да я размирим, да я завладеем и да ѝ поставим за цар Тавеиловия син.
[7] Но Господ Бог тъй казва: това няма да стане и не ще се сбъдне;
[8] защото глава на Сирия е Дамаск, и глава на Дамаск – Рецин; а подир шейсет и пет години Ефрем ще престане да бъде народ;
[9] и глава на Ефрема е Самария, и глава на Самария – синът Ремалиев. Ако не вярвате, то е, защото не сте удостоверени.
[10] И продължаваше Господ да говори на Ахаза и рече:
[11] искай за себе си личба от Господа, твоя Бог: искай или в дълбинето, или във висинето.
[12] И рече Ахаз: няма да искам и няма да изкушавам Господа.
[13] Тогава Исаия рече: слушайте, прочее, доме Давидов! нима ви е малко, дето дотягате на людете, та искате да дотягате и на моя Бог?
[14] Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.
[15] Той ще се храни с мляко и мед, докле се научи да отхвърля лошото и да избира доброто.
[16] Защото, преди младенец да се научи да отхвърля лошото и да избира доброто, тая земя, от която се ти плашиш, ще бъде оставена от двамата си царе.
[17] Но Господ ще напрати върху тебе и върху народа ти и върху дома на отца ти дни, каквито не са дохождали, откак Ефрем се отдели от Иуда – ще напрати асирийския цар.
[18] И ето, в него ден Господ ще даде знак на мухата, която е при устието на Египетската река, и на пчелата, която е в Асирийската земя, –
[19] и ще долетят и ще заседнат те всички по запустели долини и по скални пещери, и по всички трънаци, и по всички дървета.
[20] В него ден Господ ще обръсне с бръснач, нает от отвъд реката – чрез асирийския цар, главата и космите на нозете, ще снеме дори и брадата.
[21] И в него ден, който храни крава и две овци,
[22] поради изобилие на мляко, което те ще дадат, ще яде масло; с масло и мед ще се хранят всички, които са останали в тая земя.
[23] И в него ден на всяко място, дето са расли хиляди лози за хиляди сребърници, ще бъде глог и трънак.
[24] Със стрели и лъкове ще се ходи там, защото всичката земя ще бъде глог и трънаци.
[25] И ни на една от планините, които са били разчиствани с търнокоп, не ще идеш, поради страх от глог и трънак: там ще изкарват говеда, и дребен добитък ще тъпче.