[1] Господи! Ти си Бог мой; ще Те възвелича, ще възхваля името Ти, защото си извършил дивни дела; древните предопределения са истинни, амин.
[2] Ти превърна града в грамада камъни, твърдата крепост – в развалини; няма вече в града чертози на другоплеменници; вовеки няма да бъде възстановен.
[3] Затова ще Те прославят силните народи; градовете на страшните племена ще Ти се боят;
[4] защото Ти беше прибежище на сиромаха, прибежище на немотния в усилно за него време, защита от буря, сянка от пек; защото гневното дихание на насилниците приличаше на буря срещу стена.
[5] Ти укроти буйството на враговете, както пек – в безводно място; веселбата на притеснителите е задушена, както пекът от облачна сянка.
[6] И Господ Саваот ще сложи върху тая планина за всички народи трапеза с тлъсти ястия, трапеза с чисти вина, с тлъстина от кости и най-чисти вина;
[7] и върху тая планина ще унищожи покривалото, що покрива всички народи, покривалото, що лежи върху всички племена.
[8] Смъртта ще бъде погълната навеки, и ще отрие Господ Бог сълзите от всички лица, и ще снеме срама от Своя народ по цяла земя; защото тъй казва Господ.
[9] И ще кажат в оня ден: ето, Този е нашият Бог! Нему се уповавахме, и Той ни спаси! Този е Господ; Нему се уповавахме; да се възрадваме и развеселим за спасението от Него!
[10] Защото ръката на Господа ще почива върху тая планина, и Моав ще бъде стъпкан на мястото си, както се тъпче слама на бунище.
[11] И макар и да простре сред него ръцете си, както плаващ ги простира да плава, но Бог ще унизи гордостта му, заедно с лукавството на ръцете му.
[12] И ще събори, ще свали крепостта с твоите високи стени, ще повали наземи, в прах.