[1] Пристъпете, народи, слушайте и внимавайте, племена! Да слуша земята и всичко, що я пълни, вселената и всичко, що се в нея ражда!
[2] Защото гневът на Господа е върху всички народи, яростта Му върху цялото им воинство. Той ги предаде на заклятие, отдаде ги на клане.
[3] И техните убити ще бъдат разхвърляни, и от труповете им ще се дигне смрад, и планините ще разкиснат от техните кърви.
[4] И ще изтлее цялото небесно воинство, и небесата ще се свият като книжен свитък; и цялото им воинство ще падне, както опада лист от лоза, както увяхнал лист – от смоковница.
[5] Защото мечът Ми се опи на небесата; ето, за съд слиза той над Едом и над народа, когото предадох на заклятие.
[6] Мечът Господен ще се насити с кръв, ще затлъстее от тлъстина, от агнешка и козя кръв, от тлъстината на овнешки бъбреци; защото Господ има жертва във Восор и голямо клане в земята Едомска.
[7] И биволи ще паднат с тях и телета наедно с волове, и земята ще се опие от кръвта им, и прахът им ще затлъстее от тлъстина.
[8] Защото настана ден за отмъщение Господне, година на отплата за Сион.
[9] И реките му ще се преобърнат на катран, и прахът му – в сяра, и земята му ще бъде запален катран:
[10] няма да гасне ни денем, нито нощем; и димът ѝ вечно ще възлиза, от рода в род ще остава запустяла; во веки веков не ще мине никой по нея;
[11] и ще я завладеят пеликани и ежове; бухали и гарвани ще се заселят в нея; и ще протегнат по нея връв за разорение и отвес за унищожение.
[12] Никой не ще остане там от нейните знатни, когото биха повикали на царството, и всичките ѝ князе ще бъдат нищо.
[13] И дворците ѝ ще обраснат с тръни, а твърдините ѝ – с коприва и репей; и тя ще бъде жилище на чакали, свърталище на камилоптици.
[14] И зверове пустинни ще се срещат с диви котки, и песоглавци ще си подвикват един другиму; там веди ще отдъхват и ще си намират покой.
[15] Там ще свие гнездо хвърката змия, ще снася яйца, ще мъти малки и ще ги събира под сянката си; там и ястреби ще се събират един с други.
[16] Намерете в книгата Господня и прочетете; ни едно от тия не ще отмине, и едно с друго не ще се замени. Защото сами Неговите уста заповядаха, и Сам Духът Му ще ги събере.
[17] И Сам Той им хвърли жребие, и Неговата ръка им я раздели с мярка; вовеки те ще я владеят, из рода в род ще живеят на нея.