[1] Ето, Моят Отрок, Когото държа за ръка, Моят Избраник, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него, и Той ще възвести съд на народите;
[2] няма да викне, нито да възвиси гласа Си, и няма да даде да Го чуят на улиците;
[3] пречупена тръст няма да строши, и тлеещ лен няма да угаси; ще произвежда съд по истина;
[4] няма да ослабне, нито ще изнемогне, докле на земята не утвърди съд, и островите ще се уповават на Неговия закон.
[5] Тъй говори Господ Бог, Който е сътворил небесата и тяхното пространство, Който е разпрострял земята с нейните произведения, Който дава дихание на народа, що е на нея, и дух на ходещите по нея.
[6] Аз, Господ, Те призовах в правда, ще Те държа за ръка и ще Те пазя, ще Те поставя завет за народа, светлина за езичниците,
[7] за да отвориш очите на слепи, да изведеш вързаните от затвор и седещите в тъмнина – от тъмница.
[8] Аз съм Господ, това е Моето име, и не ще дам славата Си другиму, нито хвалата Си на истукани.
[9] Ето, предсказаното по-напред се сбъдна, и ново ще възвестя; преди то да стане, Аз ще ви възвестя.
[10] Пейте Господу нова песен, хвала Нему от земните краища, вие, които плавате по морето, и всичко, което го пълни, островите и живеещите по тях.
[11] Нека възвисят глас пустинята и нейните градове, селищата, дето живее Кидар; нека тържествуват живеещите по скали, нека възклицават от върховете планински.
[12] Нека въздадат Господу слава, и хвалата Му нека възвестят на островите.
[13] Господ ще излезе като исполин, ревност ще възбуди като воин; ще извика и ще подигне воински вик, и ще се покаже силен против враговете Си.
[14] Дълго мълчах Аз, търпях и се сдържах; сега ще викам като родилка, ще разрушавам и ще поглъщам всичко;
[15] ще опустоша планини и хълмове, и всичката тяхна трева ще изсуша; и реките ще направя острови, и езерата ще изсуша;
[16] и ще поведа слепите по път, който те не знаят, ще ги водя по незнайни пътеки, тъмата ще направя светлина пред тях, и кривите пътеки – прави: ето какво ще направя Аз за тях, и няма да ги оставя.
[17] Тогава ще се обърнат назад и с голям срам ще се покрият ония, които се надяват на идоли, които казват на истукани: вие сте наши богове.
[18] Слушайте, глухи, и гледайте, слепи, за да видите.
[19] Кой е тъй сляп, както е Моят раб, и глух, както е Моят вестител, когото проводих, кой е тъй сляп, както е възлюбеният, тъй сляп, както е рабът Господен?
[20] Ти си видял много, ала не си забелязвал; ушитети са били отворени, ала не си слушал.
[21] Господу било угодно заради правдата Си да възвеличи и прослави закона.
[22] Но това е народ разорен и разграбен; те всички са вързани в подземия и скрити в тъмници; станали са плячка, и няма избавител, ограбени са и никой не казва: върни го!
[23] Кой от вас е приклонил ухо към това, кой е вникнал и го е изслушал за бъдещето?
[24] Кой предаде Иакова на разорение и Израиля – на грабители? Не е ли Господ, против Когото грешихме? Те не искаха да ходят по пътищата Му, нито слушаха закона Му.
[25] И Той изля върху им яростта на Своя гняв и жестокостта на войната: тя ги окръжи с пламък от вси страни, но те не забелязваха, и гореше в тях, но те не разбраха това със сърце.