[1] Пророчество за Моав. – Тъй! Нощем ще бъде разорен Ар-Моав и унищожен; тъй! нощем ще бъде разорен Кир-Моав и унищожен!
[2] Той възлиза към Баит и Дивон, възлиза на оброчището, за да плаче; Моав ридае над Нево и Медева; те всички са с остригани глави, всички с обръснати бради.
[3] По улиците му се препасват с вретище; по покривите му и стъгдите всичко ридае, в сълзи тъне.
[4] И пищи Есевон и Елеала; гласът им се чува дори до Иааца; след тях и войниците на Моав ридаят, душата му се вълнува в него.
[5] Ридае сърцето ми за Моав; бягат от него към Сигор, до трета Егла; възлизат с плач на Лухит, по Хоронаимския път дигат страшен вик;
[6] защото водите на Нимрим пресекнаха, ливади изсъхнаха, трева изгоря, – злач не остана;
[7] затова те пренасят отвъд Арабийската река остатъците от имота и това, що са скътали;
[8] защото писък се носи по всички предели на Моав, плачът му стига до Еглаим, плачът му стига до Беер-Елим;
[9] защото водите на Димон се с кръв напълниха, и Аз ще напратя върху Димон още ново нещо, – лъвове върху избягалите от Моав и върху останалите в страната.