Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 1:45

[1] Падна Вил, събори се Нево; истуканите им са върху добитък и товарни животни; вашият товар стана бреме за уморените животни.

[2] Събориха се, паднаха наедно; не можаха да запазят ония, които ги носеха, и сами паднаха в плен.

[3] Послушайте Ме, доме Иаковов и цял остатък от дома Израилев, които съм приел от утроба, които съм носил от майчин скут;

[4] и до ваша старост Аз ще бъда същият, и до ваши седини ще ви нося; Аз ви създадох и ще ви нося, ще ви поддържам и пазя.

[5] Кому ще Ме уподобите, с кого ще Ме сравните и на кого оприличите, за да си приличаме?

[6] Изсипват злато из торбичка и претеглят сребно на къпони, па наемат златар, за да направи от него бог; кланят му се и ничком падат пред него;

[7] дигат го на рамо, носят го и го турят на мястото му; той стои, от мястото си не се мърда; викат му, – той не отговаря, от беда не избавя.

[8] Спомнете си това и покажете се мъже; вземете това присърце, отстъпници;

[9] спомнете си, що е било по-преди, открай века, защото Аз съм Бог и няма друг бог и няма подобен на Мене.

[10] Аз възвестявам отначало онова, което ще бъде в края, и от старо време онова, което още не е станало; казвам: Моят съвет ще се сбъдне, и всичко, що Ми е угодно, ще сторя.

[11] Аз повиках орела от изток, от далечна страна, изпълнителя на Моето определение. Аз казах – и ще изпълня това; предначертах – и ще го сторя.

[12] Послушайте Ме, жестокосърдни, вие, които сте далеч от правдата:

[13] приближих Моята правда, – тя не е далеч, и спасението Ми не ще се забави; и ще дам на Сион спасение, на Израиля – Своята слава.

Книга на пророк Исаия — Chapters