[1] Видение на Исаия, син Амосов, което видя за Иудея и Иерусалим, в дните на иудейските царе Озия, Иоатама, Ахаза и Езекия.
[2] Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене.
[3] Волът познава стопанина си, и оселът – яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава, Моят народ не разбира.
[4] Уви, народе грешни, народ отрупан с беззакония, племе от злодейци, синове пагубни! Оставихте Господа, презряхте Светия Израилев, – върнахте се назад.
[5] Де да ви бият още вас, които все още упорствувате? Цяла глава е в рани, и цяло сърце е изнемогнало.
[6] От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпи, синяци, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с елей.
[7] Земята ви опустошена, градовете ви с огън изгорени; нивите ви пред ваши очи чужденци пояждат; всичко е запустяло – като след разорение от чужденци.
[8] И остана дъщерята Сионова като колиба в лозе, като сенница в градина, като обсаден град.
[9] Да не беше ни Господ Саваот оставил малък остатък, щяхме да бъдем също като Содом, щяхме да заприличаме на Гомора.
[10] Чуйте словото Господне, князе содомски, вслушай се в закона на нашия Бог, народе гоморски!
[11] За какво Ми са многото ваши жертви? казва Господ. Преситен съм на всесъжения от овни и на тлъстина от угоен добитък; и кръв от телета, от агнета и козли не искам.
[12] Кога дохождате да се явите пред лицето Ми, кой ви иска да тъпчете дворите Ми?
[13] Не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене; новомесечия, съботи и празнични събрания не мога да търпя: беззаконие – и празнуване!
[14] Душата Ми мрази вашите новомесечия и вашите празници: те са бреме за Мене, тежко Ми е да ги нося.
[15] И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни.
[16] Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло;
[17] научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица.
[18] Тогава дойдете – и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, – като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, – като вълна ще избеля.
[19] Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни;
[20] ако пък се отречете и упорствувате, меч ще ви изтреби: защото устата Господни говорят.
[21] Как вярната, изпълнена с правосъдие столица стана блудница! В нея правда обитаваше, а сега – убийци.
[22] Среброто ти стана на сгурия, виното ти е с вода смесено;
[23] твоите князе са законопрестъпници и съучастници на крадци; те всички обичат подаръци и ламтят за награда; не закрилят сирак, и тъжба на вдовица не стига до тях.
[24] Затова говори Господ, Господ Саваот, Силният Израилев: о, ще си оттуша над противниците Си и ще отмъстя на враговете Си!
[25] и ще обърна против тебе ръката Си и като в луга ще очистя от тебе сместа и ще отделя от тебе всичко оловено;
[26] и пак ще ти поставям съдии, както отпреди, и съветници, както изпървом; тогава ще говорят за тебе: град на правда, вярна столица.
[27] Сион ще се спаси чрез правосъдие, и обърналите се негови синове – чрез правда;
[28] а за всички отстъпници и грешници – гибел, и ония, които са оставили Господа, ще бъдат изтребени.
[29] Те ще бъдат посрамени зарад дъбравите, тъй многожелани от вас, и ще се червят от срам зарад градините, които сте си избрали;
[30] защото вие ще бъдете като дъб, чийто лист е опадал, и като градина, в която няма вода.
[31] И силният ще бъде отрепка, а делото му – искра; и ще горят заедно, – и никой не ще угаси.