[1] Слово Господне, което биде към Осия, син Беериев, в дните на иудейските царе Озия, Иоатама, Ахаза, Езекия, и в дните на израилския цар Иеровоама, син Иоасов.
[2] Начало на словото Господне към Осия. Рече Господ на Осия: „иди, вземи си жена блудница и деца от блудство; защото твърде много блудствува тая земя, след като отстъпи от Господа“.
[3] И отиде, та взе Гомер, дъщеря на Дивлаима; и тя зачена и му роди син.
[4] И Господ му рече: „наречи му името Изреел, защото още малко ще се мине, и Аз ще отмъстя на дома Ииуев за кръвта, пролята в Изреел и ще прекратя царството на дома Израилев;
[5] в оня ден ще съкруша лъка Израилев в долина Изреел“.
[6] И зачена пак и роди дъщеря, и Той му рече: „наречи ѝ името Лорухама, защото Аз няма вече да помилувам дома Израилев, та да им прощавам.
[7] А дома Иудин ще помилувам и ще ги спася чрез техния Господ Бог, ще ги спася не с лък, нито с меч, нито с война, нито с коне и конници“.
[8] И, като откърми Непомилувана, тя зачена и роди син.
[9] И рече Той: „наречи му името Лоами, защото вие не сте Мой народ, и Аз няма да бъда ваш (Бог).
[10] Но броят на синовете Израилеви ще бъде като морския пясък, който не може нито да се измери, нито да се изброи; и там, дето им говореха: вие сте не Мой народ, ще им казват: вие сте синове на Бога Живий.
[11] И ще се съберат синовете Иудини и синовете Израилеви наедно и ще си поставят един главатар и ще излязат из земята на преселението, защото велик е денят на Изрееля!