[1] В скръбта си те от ранно утро ще Ме търсят и ще казват: да идем и да се върнем при Господа! защото Той ни нарани – и Той ще ни изцели, порази – и ще превърже раните ни;
[2] ще ни оживи в два дни, в третия ден ще ни издигне, и ние ще живеем пред лицето Му.
[3] И тъй, нека познаем, нека се стремим да познаем Господа; като утринна зора е появата Му, и Той ще дойде при нас като дъжд; като късен дъжд ще напои земята.
[4] Какво да ти сторя, Ефреме? Какво да ти сторя, Иудо? благочестието ви е като утринна мъгла и като роса, която скоро изчезва.
[5] Затова Аз ги поразявах чрез пророците и биех ги с думи на устата Си, и съдът Ми е като изгряваща светлина.
[6] Защото Аз искам милост, а не жертва, и богопознание повече, нежели всесъжения.
[7] И те, като Адама, нарушиха завета и там Ми изневериха.
[8] Галаад е град на нечестивци, опръскан с кръв.
[9] Както разбойници причакват човека, тъй сбирщина свещеници убиват по пътя за Сихем и вършат мръсотии.
[10] В дома на Израиля Аз виждам ужасно нещо; там Ефрем блудствува, оскверни се Израил.
[11] И за тебе, Иудо, е назначена жътва, когато върна от плен Моя народ.