[1] Цар Астиаг се прибра при бащите си, и Кир, персиец, прие царството му.
[2] И Даниил живееше заедно с царя и беше по-славен от всичките си приятели.
[3] У вавилонци имаше идол, на име Вил, за който потрошаваха всеки ден двайсет големи мери пшенично брашно, четирийсет овци и шест мери вино.
[4] Царят го почиташе и ходеше всеки ден да му се покланя; а Даниил се покланяше на своя Бог. И каза му царят: „защо се не покланяш на Вила?“
[5] Той отговори: „защото се не покланям на идоли, направени от ръце, а се покланям на Бога Живий, Който е сътворил небето и земята и Който владее над всяка плът“.
[6] Царят рече: „нима ти мислиш, че Вил не е жив бог? не виждаш ли, колко той яде и пие всеки ден?“
[7] Като се позасмя, Даниил каза: „не се мами, царю; защото той отвътре е глина, а отвън – мед, и никога не е ял, нито пил“.
[8] Тогава царят, като се разгневи, повика жреците си и им каза: „ако ми не кажете, кой изяжда всичко това, ще умрете.
[9] Ако пък ми докажете, че Вил изяжда това, то Даниил ще умре, защото произнесе хула против Вила“. И каза Даниил на царя: „да бъде по твоята дума“.
[10] Жреците на Вила бяха седемдесет, освен жени и деца.
[11] И дойде царят с Даниила в храма на Вила, и жреците на Вила казаха: „ето, ние ще излезем вън, а ти, царю, тури храна и, като налееш вино, затвори вратата и запечатай с пръстена си.
[12] И ако утре дойдеш и не намериш, че всичко е изял Вил, ние ще умрем – или Даниил, който е лъгал за нас“.
[13] Тях ги не беше твърде грижа за това, понеже под трапезата бяха направили таен вход и през него винаги влизаха и изяждаха това.
[14] Когато те излязоха, царят тури храна пред Вила, а Даниил заповяда на слугите си, и те донесоха пепел и посипаха целия храм в присъствие само на царя; като излязоха, затвориха вратата, запечатаха я с царския пръстен и си отидоха.
[15] А жреците, по обичая си, дойдоха през нощта с жените и децата си и изядоха и изпиха всичко.
[16] На другия ден царят стана рано и дойде, и Даниил с него,
[17] и царят попита: „цели ли са печатите, Данииле?“ и Той рече: „цели, царю“.
[18] И щом бяха отворени вратата, царят, като погледна трапезата, извика с висок глас: „велик си ти, Виле, и няма никаква измама в тебе!“
[19] Като се позасмя, Даниил задържа царя, за да не влезе вътре, и рече: „погледни на пода и забележи, чии са тия следи“.
[20] Царят каза: „виждам следи от мъже, жени и деца“.
[21] И като се разгневи, царят заповяда да уловят жреците, жените и децата, и те показаха тайните врата, през които влизали и изяждали, каквото имало на трапезата.
[22] Тогава царят заповяда да ги умъртвят и предаде Вила на Даниила, и той разруши него и храма му.
[23] На това място имаше голям змей, и вавилонци го почитаха.
[24] И каза царят на Даниила: „няма ли да кажеш и за тоя, че той е мед? ето, той е жив, и яде и пие; не можеш каза, че тоя бог не е жив; и тъй поклони му се“.
[25] Даниил каза: „на Господа, моя Бог, се покланям, защото Той е Бог жив.
[26] Но ти, царю, дай ми позволение, и аз ще умъртвя змея без меч и без тояга“. Царят рече: „давам ти“.
[27] Тогава Даниил взе смола, лой и косми, свари ги заедно и, като направи от това буца, хвърли я в устата на змея, и змеят се пръсна. И рече Даниил: „ето вашите светини!“
[28] Когато пък вавилонци чуха за това, силно възнегодуваха и се дигнаха против царя и казваха: „царят стана иудеин, разруши Вила, уби змея и жреците предаде на смърт“;
[29] и, като дойдоха при царя, казаха: „предай ни Даниила, инак ще умъртвим тебе и дома ти“.
[30] И когато царят видя, че те силно настояват, принуден биде да им предаде Даниила;
[31] и те го хвърлиха в лъвовата яма, дето той преседя шест дена.
[32] В ямата имаше седем лъва, и даваше им се всекидневно по две тела и по две овци; в това време не им ги даваха, за да изядат Даниила.
[33] В Иудея имаше един пророк, на име Авакум, който, като бе сварил чорба и надробил хляб в паница, отиваше на нивата, за да занесе това на жетварите.
[34] Но Ангел Господен каза на Авакума: „занеси тоя обяд, който е у тебе, във Вавилон на Даниила, в лъвовата яма“.
[35] Авакум каза: „господине, аз никога не съм виждал Вавилон и не зная ямата“.
[36] Тогава Ангел Господен го улови за темето и, като го подигна за косата на главата му, постави го във Вавилон над ямата със силата на своя дух.
[37] И Авакум извика и каза: „Данииле, Данииле! вземи обяда, който Бог ти проводи“.
[38] Даниил рече: „спомнил си Си за мене, Боже, и не си оставил ония, които Те обичат“.
[39] И стана Даниил и яде; а Ангел Божий в миг постави Авакума на мястото му.
[40] На седмия ден дойде царят, за да потъжи за Даниила и, като приближи до ямата, погледна в нея, и ето, Даниил седи.
[41] И викна царят с висок глас и каза: „велик си Ти, Господи, Боже Даниилов, и няма друг освен Тебе!“
[42] И заповяда да извадят Даниила, а виновниците на неговата погуба да хвърлят в ямата, – и те в същия час бидоха изядени в негово присъствие.