[1] Докато лекувах Израиля, откри се неправдата на Ефрема и злодейството на Самария; защото те лъжат; и крадец се вмъква, и разбойник граби по улици.
[2] Не помислят те в сърце си, че Аз помня всичките им злодейства; сега ги обикалят делата им; те са пред лицето Ми.
[3] Със злодейството си веселят царя и с лъжите си – князете.
[4] Те всички горят от прелюбодейство, като пещ, опалена от хлебаря, който престава да я подклажда, щом замеси тестото, и то възкисне.
[5] „Денят е на нашия цар!“ казват князете, разпалени до болест от вино, а той протяга ръка към кощунците.
[6] Защото с коварството си те правят сърцето си подобно на пещ; хлебарят им спи цяла нощ, а заран тя гори като пламтящ огън.
[7] Те всички са разпалени като пещ и поглъщат съдиите си; всичките им царе падат, и никой от тях не вика към Мене.
[8] Ефрем се смеси с народите, Ефрем стана като пита необърната.
[9] Чуждите поглъщаха силата му – и той не забеляза; седина го покри, а той не знае.
[10] И гордостта на Израиля е унизена в очите им – и при все това те се не обърнаха към Господа, своя Бог, и Го не потърсиха.
[11] И Ефрем стана като глупав гълъб – без сърце: призовават египтяни, отиват в Асирия.
[12] Кога отидат, Аз ще хвърля върху тях мрежата Си; като птици небесни ще ги сваля; ще ги накажа, както бе казано в тяхното събрание.
[13] Горко им, задето отстъпиха от Мене; гибел тям, задето се отметнаха от Мене! Аз ги спасявах, а те говореха лъжа против Мене.
[14] И не викаха към Мене от сърце, когато пискаха по леглата си; събират се зарад хляб и вино, а от Мене отстъпват.
[15] Аз ги вразумявах и укрепях мишците им, а те замисляха зло против Мене.
[16] Те се обръщаха, но не към Всевишния, станаха като неверен лък; ще паднат от меч князете им зарад дързостта на езика си; това ще бъде гавра над тях в земята Египетска.