[1] Ефрем пасе вятър и тича подир източния вятър, всеки ден умножава лъжа и разорение, сключват те съюз с Асур, и в Египет се отпраща дървено масло.
[2] Но и с Иуда Господ има съд, – и Той ще споходи Иакова по пътищата му, и ще му въздаде по делата му.
[3] Още в майчината си утроба той спъваше брата си, а като порасна, бори се с Бога.
[4] Той се бори с Ангела – и надделя; плака и Го моли; във Ветил Той ни намери и там говори с нас.
[5] А Господ е Бог Саваот; Иехова е името Му.
[6] Обърни се и ти към твоя Бог; спазвай милост и съд и уповавай се всякога на твоя Бог.
[7] Хананеец с неверни къпони в ръка обича да онеправдава;
[8] и Ефрем казва: „обаче аз разбогатях; натрупах си имоти, макар че във всичките ми трудове няма да намерят нищо незаконно, което да бъде грях“.
[9] Пък Аз, Господ, Бог твой, от самата земя Египетска, пак ще те поселя в сенници, както в дните на празника.
[10] Аз говорих към пророците и умножавах виденията и чрез пророците употребявах притчи.
[11] Ако Галаад стана Авен, то и те станаха суетни, в Галгал колеха за жертва телци, и жертвениците им стояха като купища камъни по бразди на нива.
[12] Избяга Иаков на нивите сирийски, и служи Израил за жена и за жена овци пази.
[13] Чрез пророк изведе Господ Израиля из Египет и чрез пророк го Той пази.
[14] Силно разсърди Ефрем Господа, и затова кръвта му Господ ще остави върху него и поруганието му ще обърне върху него.