[1] Когато Ефрем говореше, всички трепереха. Той беше висок в Израиля; но провини се чрез Ваала – и загина.
[2] И сега притуриха към греха: направиха си излени истукани от среброто си, според както разбираха, – изцяло работа на художници, – и казват на людете, които принасят жертва: „целувайте телци!“
[3] Поради това те ще бъдат като утринна мъгла, като роса, която скоро изчезва, като мекина, отвявана от гумното, като дим от комин.
[4] Но Аз съм Господ, Бог твой, от земята Египетска, – и ти не трябва да познаваш други бог, освен Мене, и няма спасител, освен Мене.
[5] Аз те признах в пустинята, в жадната земя.
[6] Имайки паша, те бяха сити; а когато се насищаха, възгордяваше се сърцето им, и поради това Ме забравяха.
[7] И Аз ще бъда за тях като лъв, като лъвче ще причаквам на пътя.
[8] Ще нападам върху тях като мечка, на която малките са ограбени; ще раздирам булото на сърцата им и ще ги изядам там като лъвица; полски зверове ще ги разкъсват.
[9] Ти погуби себе си, Израилю, защото само в Мене е твоята опора!
[10] Де е царят ти сега? Нека той те спаси във всички твои градове! Де са твоите съдии, за които казваше: „дай ни цар и началници“?
[11] И Аз ти дадох цар в гнева Си и го отнех в негодуването Си.
[12] Вързано е във възел беззаконието на Ефрема, запазен е грехът му.
[13] Мъки родилни ще го постигнат; той е син неразумен, инак, не би стоял дълго в положението на раждащо се дете.
[14] От властта на ада ще ги изкупя, от смърт ще ги избавя. Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата? разкаяние за това не ще имам.
[15] Ако и да е плодовит Ефрем между братята, но ще дойде източен вятър, ще се дигне вятърът Господен от пустинята, и ще пресъхне кладенецът му, ще пресекне изворът му: той ще ограби съкровищницата с всички драгоценни съдове.