[1] Призори ще загине царят Израилев! Когато Израил беше млад, Аз го обичах и от Египет извиках Сина Си.
[2] Викаха ги, а те отбягваха от лицето им; принасяха жертва на Вааловци и кадяха на истукани.
[3] Аз Сам учих Ефрема да ходи, носих го на ръцете Си, а те не съзнаваха, че ги лекувам.
[4] Влечах ги с човешки връзки, с връзки на любов, Аз бях за тях като такъв, който сваля хомота от челюстите им, и кротко им храна подлагах.
[5] Няма да се върне той в Египет; но Асур – той ще му бъде цар, защото те не поискаха да се обърнат към Мене.
[6] И ще падне меч върху града му, ще унищожи неговите защитници и ще ги погълне за техните замисли.
[7] Народът Ми упорствува в отцепването си от Мене, и макар да го призовават към възвишено, той се не издига единодушно.
[8] Как ще постъпя с тебе, Ефреме? Как ще те предам, Израилю? Ще постъпя ли с тебе, както с Адама? Ще ти сторя ли, каквото и на Севоим? Превърна се в Мене сърцето Ми, разпали се всичката Ми жалост!
[9] Няма да постъпя според яростта на гнева Си, няма да изтребя Ефрема, защото Аз съм Бог, а не човек; сред тебе е Светият; Аз няма да вляза в града.
[10] Подир Господа те ще тръгнат. Като лъв Той ще издаде гласа Си, ще издаде гласа Си – и ще побързат към Него синовете от запад,
[11] ще полетят от Египет като птици, и от земята Асирийска – като гълъби, и ще ги поселя в домовете им, казва Господ.
[12] Окръжил Ме е Ефрем с лъжа, и домът Израилев – с лукавство; Иуда се държеше още о Бога и верен беше със светиите.