[1] И благослови Бог Ноя и синовете му и им рече: плодете се и се множете, и пълнете земята (и я владейте);
[2] да се боят и да треперят от вас всички зверове земни (и всичкият земен добитък) и всички небесни птици, всичко, що се движи по земята, и всички морски риби: във ваши ръце са те предадени;
[3] всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко;
[4] само плът с душата ѝ, сиреч с кръвта ѝ, не яжте;
[5] Аз ще изискам и вашата кръв, в която е вашият живот, ще я изискам от всеки звяр, ще изискам също душата на човека от ръката на човека, от ръката на брата му;
[6] който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ Божий;
[7] а вие се плодете и множете; ширете се по земята и се умножавайте на нея.
[8] И рече Бог на Ноя и на синовете му с него:
[9] ето, Аз сключвам Моя завет с вас и с потомството ви подир вас,
[10] и с всяка жива душа, която е с вас, с птиците и с добитъка, и с всички земни зверове, които са при вас, с всички излезнали от ковчега, с всички земни животни;
[11] сключвам Моя завет с вас, че няма вече да бъде изтребяна всяка плът от потопни води и не ще вече да има потоп, който да опустоши земята.
[12] И рече (Господ) Бог: ето знакът на завета, който сключвам между Мене и между вас и между всяка жива душа, която е с вас, до вечни родове:
[13] Аз поставям Моята дъга в облака, за да бъде знак на (вечния) завет между Мене и между земята.
[14] И кога напратя облак на земята, ще се яви дъгата (Ми) в облака;
[15] и ще си спомня Моя завет, който е между Мене и между вас и между всяка душа, живееща във всяка плът; и водата няма вече да стане на потоп, за да изтреби всяка плът.
[16] И дъгата (Ми) ще бъде в облака, и Аз ще я видя, и ще си спомня вечния завет между Бога (и между земята) и между всяка душа, живееща във всяка плът, която е на земята.
[17] И рече Бог на Ноя: това е знакът на завета, що сключих между Мене и между всяка плът, която е на земята.
[18] Ноевите синове, които излязоха от ковчега, бяха: Сим, Хам и Иафет. Хам беше баща на Ханаана.
[19] Тези тримата бяха Ноеви синове, и от тях се насели цялата земя.
[20] Ной почна да обработва земята и насади лозе;
[21] и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си.
[22] И Хам, баща на Ханаана, видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя.
[23] А Сим и Иафет взеха дреха и, като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад, и те не видяха голотата на баща си.
[24] Като отрезвя Ной от виното си и узна, що бе сторил над него по-малкият му син,
[25] рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си.
[26] После рече: благословен да е Господ Бог на Сима; а Ханаан ще му бъде роб;
[27] да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови; а Ханаан ще му бъде роб.
[28] И живя Ной след потопа триста и петдесет години.
[29] А всички дни на Ноя бяха деветстотин и петдесет години; след това умря.