[1] И Господ погледна милостно към Сарра, както бе рекъл; и направи Господ на Сарра, както бе говорил.
[2] Сарра зачена и роди Аврааму син в старините му, тъкмо по времето, за което му бе говорил Бог;
[3] и Авраам нарече с име Исаак сина си, който му се роди и когото му роди Сарра;
[4] и обряза Авраам сина си Исаака в осмия ден, както му бе заповядал Бог.
[5] Авраам беше на сто години, когато му се роди син му Исаак.
[6] И рече Сарра: смях ми стори Бог; който чуе за мене, ще се разсмее.
[7] И пак каза: кой би рекъл на Авраама: Сарра ще кърми деца? Защото родих син в старините му.
[8] Детето порасна и го отбиха; и Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха (сина му) Исаака.
[9] Видя Сарра, че синът, когото египтянката Агар бе родила Аврааму, се присмива (на сина ѝ Исаака),
[10] и рече на Авраама: изпъди тая робиня и сина ѝ, защото синът на тая робиня не бива да наследи заедно с моя син Исаака.
[11] Това се видя Аврааму много тежко поради сина му (Измаила).
[12] Но Бог рече на Авраама: не се огорчавай за момчето и робинята ти; за всичко, което ти каже Сарра, слушай думата ѝ, защото от Исаака потомство ще се назове с твое име;
[13] и от сина на робинята Аз ще произведа (голям) народ, защото той е твое семе.
[14] Авраам стана сутринта рано, взе хляб и мях с вода, и даде на Агар, като ѝ тури на рамо: даде ѝ и момчето и я изпрати. Тя тръгна и се заблуди в пустиня Вирсавия;
[15] водата в мяха се свърши, и тя остави детето под един храст,
[16] и отиде, та седна надалеч, колкото един стрелей от лък. Защото тя рече: не искам да видя смъртта на детето. И седна (надалечко) срещу (него), и викна та заплака.
[17] И Бог чу гласа на момчето (оттам, дето беше то); и Ангел Божий от небето извика на Агар и ѝ рече: що ти е, Агар? не бой се; Бог чу гласа на момчето оттам, дето е то;
[18] стани, дигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще произведа от него голям народ.
[19] И Бог ѝ отвори очите, и тя видя кладенец с (жива) вода, и отиде, та напълни мяха с вода и напои момчето.
[20] И Бог беше с момчето; и то порасна, и заживя в пустинята, и стана стрелец с лък.
[21] Той живееше в пустиня Фаран; и му взе майка му жена от египетската земя.
[22] И в онова време Авимелех, със (свата Ахузата и) воеводата си Фихол, рече на Авраама: Бог е с тебе във всичко, каквото правиш;
[23] а сега закълни ми се тук в Бога, че ти няма да пакостиш нито на мене, нито на сина ми, нито на внука ми; и както аз добре постъпвах с тебе, тъй и ти ще постъпваш с мене и със земята, в която си гост.
[24] И рече Авраам: заклевам се,
[25] Тогава Авраам укоряваше Авимелеха за водния кладенец, що бяха отнели Авимелеховите слуги.
[26] А Авимелех (му) каза: не зная, кой е сторил това, пък ти не ми си обадил; аз дори и не съм чувал за това досега.
[27] И взе Авраам дребен и едър добитък и даде на Авимелеха, и двамата сключиха съюз.
[28] И отлъчи Авраам седем женски агнета от стадото на дребния добитък.
[29] А Авимелех рече Аврааму: за какво са тука тия седем женски агнета (от стадото овци), които си отлъчил?
[30] (Авраам) отговори: вземи от ръката ми тия седем женски агнета, та да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.
[31] Затова той и нарече това място: Вирсавия, понеже там и двамата се клеха,
[32] и сключиха съюз във Вирсавия. И стана Авимелех, и (сватът му Ахузат и) воеводата му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.
[33] И насади (Авраам) при Вирсавия дъбрава, и призова там името на Господа, Вечния Бог.
[34] И живя Авраам във Филистимската земя като странник много дни.