[1] Но Сара, жена на Аврама, му не раждаше. Тя имаше слугиня египтянка, на име Агар.
[2] И рече Сара на Аврама: ето Господ заключи утробата ми, за да не раждам; затова влез при слугинята ми; може би, ще имам деца от нея. Аврам послуша думите Сарини.
[3] След като Аврам бе преседял десет години в Ханаанската земя, Аврамовата жена Сара взе слугинята си, египтянката Агар, и я даде на мъжа си Аврама за жена.
[4] Той влезе при Агар, и тя зачена. А като видя, че зачена, тя взе да презира господарката си.
[5] И рече Сара на Аврама: за обидата ми ти си виноват; аз дадох слугинята си в твоите обятия; а тя, като видя, че зачена, взе да ме презира; нека Господ бъде съдия между мене и тебе.
[6] Аврам рече на Сара: ето, твоята слугиня е в ръцете ти; прави с нея, каквото щеш. И Сара взе да я притеснява, и тя побягна от нея.
[7] И Ангел Господен я намери при извора в пустинята, при извора на пътя към Сур.
[8] И рече (ѝ Ангелът Господен): Агар, слугиньо Сарина! откъде си дошла и къде отиваш? Тя отговори: бягам от лицето на господарката си Сара.
[9] Ангелът Господен ѝ рече: върни се при господарката си и ѝ се покори,
[10] И пак ѝ рече Ангелът Господен: ще умножа и преумножа твоето потомство тъй, че от множество не ще може да се изброи.
[11] И още ѝ рече Ангелът Господен: ето, ти си трудна, и ще родиш син, и ще го наречеш с име Измаил; защото Господ чу твоето страдание;
[12] той ще бъде между човеците като див осел; ръцете му ще бъдат против всички, и ръцете на всички – против него; ще живее пред лицето на всичките си братя.
[13] И нарече (Агар) Господа, Който ѝ говореше, с това име: Ти си Бог, Който благосклонно ме погледна. Защото тя си рече: наистина тук видях изотзад Оногова, Който благосклонно ме погледна.
[14] Затова тоя извор се нарече Беерлахай-рои. Той се намира между Кадес и Баред.
[15] Агар роди Авраму син: и (Аврам) нарече сина си, който се роди от Агар, с име Измаил.
[16] Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар му роди Измаила.