[1] Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая?
[2] Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем,
[3] само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.
[4] Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете;
[5] но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.
[6] Видя жената, че дървото е добро заядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодоветему и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той.
[7] Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листи и си направиха препасници.
[8] И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, искриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета.
[9] И извика Господ Бог на Адама и му рече: (Адаме,) где си?
[10] Той каза: чух гласа Ти в рая, и ме достраша, защото съм гол, и се скрих.
[11] И рече (Бог): кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш?
[12] Адам отговори: жената, която мидаде Ти – тя ми даде от дървото, и аз ядох.
[13] Тогава Господ Бог рече на жената: защо си сторила това? Жената отговори: змията ме прелъсти, и аз ядох.
[14] И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си;
[15] и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата.
[16] На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе.
[17] А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, – проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си;
[18] тръне и бодили ще ти ражда тя; и щесе храниш с полска трева;
[19] с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш.
[20] И даде Адам на жена си име Ева, защото тя стана майка на всички живеещи.
[21] И направи Господ Бог на Адама ина жена му кожени дрехи, с които ги облече.
[22] И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега – да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно.
[23] Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет.
[24] И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.