[1] Авраам беше вече стар и в преклонни години. Господ благослови Авраама във всичко.
[2] И рече Авраам на своя слуга, най-стария в дома му, който пристояваше над целия му имот: тури ръката си под бедрото ми
[3] и ми се закълни в Господа, Бога на небето и Бога на земята, че няма да вземеш за сина ми (Исаака) жена от дъщерите на хананейци, между които живея,
[4] а ще отидеш в моята земя, в родното ми място (и при племето ми), и ще вземеш (оттам) жена за сина ми Исаака.
[5] Слугата му рече: може жената да не пожелае да дойде с мене в тая земя; трябва ли да върна сина ти в земята, от която ти си излязъл?
[6] Авраам му рече: гледай да не върнеш сина ми там;
[7] Господ, Бог на небето (и Бог на земята), Който ме взе от бащиния ми дом и от земята, дето съм роден, Който ми говори и Който ми се кле, думайки: (на тебе и) на потомството ти ще дам тая земя, – Той ще изпрати Своя Ангел пред тебе, и ти ще вземеш оттам жена за сина ми (Исаака);
[8] ако пък жената не пожелае да дойде с тебе (в тая земя), ти ще си свободен от тая ми клетва; само сина ми не връщай там.
[9] Тогава слугата тури ръката си под бедрото на своя господар Авраама и му се закле в това.
[10] И слугата взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна. В ръце си носеше всякакви съкровища от господаря си. Той стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град;
[11] и спря камилите вън от града, при кладенеца, надвечер, по време, когато жените излизат да наливат (вода),
[12] и рече: Господи, Боже на господаря ми Авраама! прати днес насреща ми оная, която търся, и покажи милост над моя господар Авраама;
[13] ето, аз съм при извора, и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода;
[14] и момата, на която аз ще кажа: наведи стомната си да пия, и която (ми) каже: пий, аз ще дам и на камилите ти да пият (докле се напият) – тя да бъде оная, която си отредил за Твоя раб Исаака; по това и ще позная, че Ти показваш милост над господаря ми (Авраама).
[15] Не беше още свършил да си дума (в ума), ето, зададе се със стомна на рамо Ревека, родена от Ватуила, син на Милка, жена на Нахора, Авраамовия брат;
[16] момата беше хубава мома, която мъж не бе я познал. Тя слезе при извора, напълни стомната си и тръгна нагоре.
[17] А слугата се затече насреща ѝ и рече: дай ми да пия малко вода от стомната ти.
[18] Тя отговори: пий, господине. И веднага свали стомната на ръката си и му даде да пие.
[19] И когато се той напи, тя рече: аз ще извадя вода и за камилите ти, докле се напият (всички).
[20] И тутакси изля водата от стомната си в поилото, и се затече пак към кладенеца да вади (вода), и извади за всичките му камили.
[21] Човекът я гледаше мълком и учудено, като желаеше да узнае, дали е благословил Господ пътя му, или не.
[22] Когато камилите се напиха, човекът взе една златна обеца, тежка половин сикла, и две гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикли злато,
[23] (па я попита) и рече: чия дъщеря си? кажи ми: има ли в бащиния ти дом място да пренощуваме?
[24] Тя му рече: дъщеря съм на Ватуила, син на Милка, когото тя роди на Нахора.
[25] И рече му още: има у нас много слама и храна; има и място за нощуване.
[26] Тогава човекът се наведе, поклони се Господу
[27] и рече: благословен да е Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не остави господаря ми без милостта Си и истината Си! Господ ме доведе по прав път в дома на господаревия ми брат.
[28] Момата се затече в къщата на майка си и разказа това.
[29] Ревека имаше брат, на име Лаван. Лаван се затече на извора при човека;
[30] той бе видял обецата и гривните на сестрините си ръце и чул бе думите на сестра си Ревека, която казваше: така говори с мене тоя човек, – тогава именно и отиде при човека; и ето, тоя стоеше при камилите до извора;
[31] и (му) рече: влез, благословений от Господа; защо стоиш вън? аз приготвих къщата, както и място за камилите.
[32] Тогава човекът влезе. Лаван разседла камилите, даде им слама и храна, и вода, за да умият нозете нему и на човеците, които бяха с него.
[33] И сложиха му да яде. Но той рече: няма да ям, докле не кажа, за какво съм дошъл. И рекоха: казвай.
[34] Той каза: аз съм Авраамов слуга;
[35] Господ благослови твърде много моя господар, и той стана велик: Той му даде овци и волове, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли;
[36] господаревата ми жена Сарра на старини роди на господаря ми (един) син, комуто той даде всичкия си имот;
[37] и господарят ми взе от мене клетва, като рече: не взимай жена за сина ми от дъщерите на хананейци, в чиято земя живея,
[38] а иди в бащиния ми дом и при сродниците ми, и (оттам) вземи жена за сина ми.
[39] Аз рекох на господаря си: може би, жената не ще пожелае да дойде с мене.
[40] Той ми рече: Господ (Бог), пред Чието лице аз ходя, ще прати с тебе Своя Ангел и ще насочи към сполука пътя ти, и ти ще вземеш жена за сина ми от сродниците ми и от дома на баща ми;
[41] тогава ще бъдеш свободен от клетвата ми, кога отидеш при сродниците ми; и ако те не ти дадат, ще бъдеш свободен от клетвата ми.
[42] И аз дойдох сега при извора и рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама! Ако си насочил към сполука пътя, по който отивам,
[43] то ето, аз съм при извора (и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода), и момата, която излезе да налива, и на която река: дай ми да пия малко от твоята стомна,
[44] и която ми каже: и ти пий, и за камилите ти ще извадя, – тя да бъде жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми (Своя раб Исаака; по това и ще позная, че Ти показваш милост над господаря ми Авраама).
[45] Не бях още свършил да си думам в ума, ето, зададе се Ревека със стомна на рамо и слезе при извора и наля (вода); и аз ѝ казах: дай ми да пия.
[46] Тя веднага свали стомната от рамо (в ръка си) и рече: пий, и камилите ти ще напоя. И аз пих, и камилите (ми) тя напои.
[47] Аз я попитах и рекох: чия дъщеря си (кажи ми). Тя отговори: дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Милка. Тогава аз ѝ турих обеца на лицето и гривни на ръцете ѝ.
[48] И наведох се, та се поклоних Господу, и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по прав път, за да взема братовата дъщеря на моя господар за сина му.
[49] Сега кажете ми: ще сторите ли милост и правда на моя господар, или не? Кажете ми, и аз ще се обърна надясно или наляво.
[50] Отговориха Лаван и Ватуил и рекоха: от Господа дойде това нещо; ние не можем да ти кажем ни лошо, ни добро;
[51] ето Ревека пред тебе; вземи (я) и върви; нека бъде тя жена на господаревия ти син, както е рекъл Господ.
[52] Когато Авраамовият слуга чу думите им, поклони се Господу доземи.
[53] Тогава слугата извади сребърни и златни неща и дрехи, та даде на Ревека, също даде скъпи дарове и на брата ѝ, и на майка ѝ.
[54] Па ядоха и пиха той и човеците, които бяха с него, и пренощуваха. А когато станаха сутринта, той рече: пуснете ме (да ида) при господаря си.
[55] Но брат ѝ и майка ѝ рекоха: нека момата поостане при нас поне десет дена, тогава ще си отидеш.
[56] Той им рече: не ме задържайте, защото Господ насочи към сполука пътя ми; пуснете ме да ида при господаря си.
[57] Те рекоха: да повикаме момата и да попитаме, какво ще каже тя.
[58] Повикаха Ревека и я попитаха: отиваш ли с тоя човек? Тя рече: отивам.
[59] И пуснаха сестра си Ревека и кърмачката ѝ, и Авраамовия слуга, и човеците му.
[60] И благословиха Ревека и ѝ рекоха: сестро наша, да се народят от тебе хиляди, хиляди, и твоето потомство да владее жилищата на враговете ти!
[61] И стана Ревека и слугините ѝ, и възседнаха камилите, та отпътуваха подир човека. Слугата взе Ревека и отиде.
[62] А Исаак току-що бе се върнал от Беер-лахай-рои, защото живееше в южната земя.
[63] Надвечер Исаак излезе в полето да се поразтуши, па дигна очи и видя: ето, идат камили.
[64] Ревека погледна и видя Исаака, и слезе от камилата.
[65] И попита тя слугата: кой е тоя човек, който иде по полето насреща ни? Слугата отговори: този е моят господар. И тя взе булото и се покри.
[66] Слугата разказа на Исаака всичко, що бе направил.
[67] И въведе я Исаак в шатрата на майка си Сарра; и взе Ревека, и тя му стана жена, и той я обикна; и се утеши Исаак в скръбта за майка си (Сарра).