[1] И повика Иаков синовете си и рече: съберете се, и ще ви обадя, какво ще се случи с вас занапред;
[2] съберете се и послушайте вие, синове на Иакова, послушайте баща си Израиля.
[3] Рувиме, първородни сине мой! ти си моя крепост и начатък на силата ми, върховен по достойнство и върховен по могъщество;
[4] но ти буйствува като вода; не ще имаш преднина, защото ти се качи на бащиното си легло, ти оскверни постелката ми, (на която се) качи.
[5] Симеон и Левий са братя, мечовете им са оръдия на жестокост;
[6] в съвета им да не влезе душата ми, и в събранието им да не участвува славата ми; защото те в гнева си убиха човек и по своя прищявка прерязаха жилите на телец;
[7] проклет е гневът им, защото е жесток, и яростта им, защото е свирепа; ще ги разделя в Иакова и ще ги пръсна в Израиля.
[8] Иудо! тебе ще възхвалят твоите братя. Ръката ти ще бъде върху гърба на враговете ти; тебе ще се покланят бащините ти синове.
[9] Иуда е млад лъв; от плячка, сине мой, се вдигаш. Наведе се и легна като лъв и лъвица: кой ще го вдигне?
[10] Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят – от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват народите.
[11] Той вързва о лоза своето осле и о лозата на най-доброто лозе – пърлето на своята ослица; във вино пере дрехата си и в кръв от грозде – облеклото си;
[12] блестят очите (му) от вино, и бели са зъбите (му) от мляко.
[13] Завулон ще живее при морския бряг и при корабно пристанище, а границата му е до Сидон.
[14] Исахар е як осел, легнал сред кошари;
[15] и видя той, че почивката е добра, и земята приятна: подложи плещите си да носи товар и заработи да изплаща данък.
[16] Дан ще съди народа си като едно от Израилевите колена;
[17] Дан ще бъде змия на път, аспида на пътека, която ухапва крака на коня, тъй че ездачът му ще падне назад.
[18] На Твоята помощ се надявам, Господи!
[19] Гада ще го напада тълпа, ала той ще я отблъсне по стъпките ѝ.
[20] За Асира – хлябът му е твърде тлъст, и той ще доставя царски ястия.
[21] Нефталим е растовит теревинт, разпуснал прекрасни клони.
[22] Иосиф е издънка на плодоносно дърво, издънка на плодоносно дърво над извор; клоните му се простират над стената;
[23] огорчаваха го, и стреляха и враждуваха срещу него стрелци;
[24] но твърд остана лъкът му, и силни са мишците на ръцете му, чрез ръцете на силния Бог Иаковов, на Пастира и твърдинята Израилева,
[25] на бащиния ти Бог, Който и да ти помогне, и на Всемогъщия, Който и да те благослови отгоре с небесни благословии, с благословиите на лежащата долу бездна, с благословиите на гърдите и на утробата,
[26] с благословиите на баща ти, които надминават благословиите на старите планини и приятностите на вечните хълмове; нека те бъдат над главата Иосифова и над темето на избрания между братята си.
[27] Вениамин е граблив вълк, заран лов ще яде, а вечер плячка ще дели.
[28] Това са всички дванайсет колена Израилеви, и това им каза техният баща; па ги благослови и им даде благословия, всекиму неговата.
[29] И заповяда им, като им рече: прибирам се при народа си; погребете ме при моите отци в пещерата, която е в нивата на хетееца Ефрона,
[30] в пещерата, която е в нивата на Махпела, пред Мамре, в земята Ханаанска, която (пещера) бе купил Авраам с нивата от хетееца Ефрона за собствено гробище;
[31] там погребаха Авраама и жена му Сарра; там погребаха Исаака и жена му Ревека; и там аз погребах Лия;
[32] тая нива и пещерата, що е в нея, е купена от Хетеевите синове.
[33] И свърши Иаков завещанието към синовете си, простря нозе на постелята, почина и се прибра при своя народ.