[1] Иаков живееше в земята, в която баща му (Исаак) бе странствувал, в Ханаанската земя.
[2] Ето животът на Иакововото потомство. Иосиф, още момче на седемнайсет години, пасеше стадото (на баща си) заедно с братята си, със синовете на Вала и със синовете на Зелфа, бащини му жени. Иосиф обаждаше на баща им (Израиля) лошите за тях слухове.
[3] Израил обичаше Иосифа повече от всичките си синове, защото му се беше родил на старини, – и му направи шарена дреха.
[4] Като видяха братята му, че баща им го обича повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да говорят с него кротко.
[5] И видя Иосиф сън и (го) разказа на братята си; а те го намразиха още повече.
[6] Той им рече: чуйте какъв сън сънувах:
[7] ето, връзваме снопи сред полето; и на, моят сноп се дигна и се изправи; а вашите снопове се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.
[8] А братята му рекоха: нима ти ще царуваш над нас? Нима ще ни владееш? И го намразиха още повече поради сънищата му и поради думите му.
[9] Той видя още и друг сън и го разказа (на баща си и) на братята си, като рече: ето, видях още един сън: слънцето, месецът и единайсет звезди ми се покланят.
[10] Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри и му рече: какъв е тоя сън, що си видял? Нима аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним доземи?
[11] Тогава братята му се ядосаха, а баща му си запомни тия думи.
[12] Братята му отидоха да пасат бащиния си добитък в Сихем.
[13] А Израил рече на Иосифа: нали братята ти пасат в Сихем? Хайде ще те проводя при тях. А той му отговори: добре.
[14] (Израил) му рече: иди, виж, братята ти здрави ли са, стадото цяло ли е, и ми донеси отговор. Па го изпрати от Хевронската долина. И той отиде в Сихем.
[15] И както се луташе по полето, намери го един човек и го попита, като рече: що търсиш?
[16] Той отговори: търся братята си; кажи ми, де пасат?
[17] И рече оня човек: те заминаха оттук, защото ги чувах да казват: да отидем в Дотан. И отиде Иосиф подир братята си и ги намери в Дотан.
[18] А те го видяха отдалеч и, преди той да се приближи до тях, взеха да се сдумват против него да го убият.
[19] И рекоха помежду си: ето, съновидецът иде;
[20] хайде сега да го убием, и да го хвърлим в някой ров, па да кажем, че го е изял лют звяр; и да видим, какво ще излезе от сънищата му.
[21] Чу това Рувим и го избави от ръцете им, като каза: да го не убиваме.
[22] Каза им още Рувим: не проливайте кръв; хвърлете го в ямата, що е в пустинята, а ръка не туряйте върху него. Това каза той (с намерение) да го избави от ръцете им и да го върне при баща му.
[23] Когато Иосиф дойде при братята си, те му съблякоха дрехата, шарената дреха, що беше на него,
[24] и го взеха, та го хвърлиха в рова; а ровът беше празен; в него нямаше вода.
[25] И седнаха те да ядат хляб и, като погледнаха, видяха, че иде от Галаад керван измаилтяни, и камилите им бяха натоварени със стиракса, балсам и ливан; те отиваха да занесат това в Египет.
[26] Тогава Иуда рече на братята си: каква полза, ако убием брата си и скрием кръвта му?
[27] Хайде да го продадем на измаилтяните, и да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. Братята го послушаха
[28] и, като минаваха мадиамските търговци, извадиха Иосифа от рова и го продадоха на измаилтяните за двайсет сребърника; а те отведоха Иосифа в Египет.
[29] Рувим се върна при рова; и ето, Иосифа нямаше в рова. И той раздра дрехите си,
[30] па дойде при братята си и рече: момчето няма, ами аз, къде ще се дяна?
[31] И взеха Иосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв;
[32] пратиха шарената дреха да я занесат на баща им, като рекоха: намерихме това; виж, тая дреха на сина ти ли е, или не?
[33] Той я позна и рече: това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял; навярно, Иосиф е разкъсан.
[34] И раздра Иаков дрехите си, препаса с вретище кръста си и оплаква сина си много дни.
[35] И събраха се всичките му синове и всичките му дъщери да го утешават; но той не искаше да се утеши, а думаше: със скръб ще сляза при сина си в преизподнята. Тъй го оплакваше баща му.
[36] А мадиамците го продадоха в Египет на фараоновия царедворец Потифар, началник на телопазителите.