[1] И извика на ушите ми със силен глас и каза: нека се приближат тия, които ще накажат града, всеки със своето пагубно оръжие в ръце.
[2] И ето, шестима души идат от горните врата, обърнати към север, и у всекиго в ръка пагубното му сечиво, и между тях един, облечен с ленена дреха, и на пояса му дивит. И дойдоха и застанаха до медния жертвеник.
[3] И славата на Бога Израилев слезе от Херувима, на който беше, върху прага на Дома. И повика Бог човека, облечен с ленена дреха и с дивит на пояс.
[4] И каза му Господ: мини презсред града, презсред Иерусалим, и тури знак по челата на людете, които скърбят, които въздишат за всички гнусотии, що се вършат сред него.
[5] А на ония чух да каже: идете след него в града и убивайте; нека вашето око не жали, и не щадете;
[6] старец, момък и девица, младенец и жени бийте до смърт, ала не закачайте ни едного човека, който има знак, и почнете от Моето светилище. И почнаха те от тия старейшини, които бяха пред Дома.
[7] И каза им: осквернете Дома, напълнете дворите с убити и излезте. Те излязоха и почнаха да убиват в града.
[8] И когато убиваха, аз останах и паднах ничком, извиках и казах: о, Господи Боже! нима Ти ще изтребиш целия остатък на Израиля, като изливаш гнева Си върху Иерусалим?
[9] И каза ми Той: нечестието на дома Израилев и Иудин е голямо, твърде голямо; и тая земя е пълна с кръв, и градът е изпълнен с неправда; защото те казват: „Господ остави тая земя, Господ не вижда“.
[10] Затова и окото Ми не ще пожали, и не ще се смиля; ще обърна поведението им върху техните глави.
[11] И ето, човекът, облечен с ленена дреха и с дивит на пояс, даде отговор и каза: аз извърших, както ми заповяда.