[1] Т акова беше видението на отблясъка от славата Господня. Като видях това, паднах ничком и чух гласа на Говорещия, и Той ми рече: „сине човешки! стани на нозете си, и Аз ще говоря с тебе“.
[2] И както Той ми говореше, влезе в мене дух и ме постави на нозете ми и чух Оногова, Който ми говореше.
[3] И Той ми каза: „сине човешки! Аз те пращам при Израилевите синове, при непокорни люде, които се възбунтуваха против Мене; те и бащите им са изменници пред Мене дори до ден днешен.
[4] И тия са синове с огрубяло лице и с жестоко сърце, – при тях те пращам, и ти ще им кажеш: тъй казва Господ Бог!
[5] Ще слушат ли те, или не, – понеже те са размирен дом – но нека знаят, че е имало пророк между тях.
[6] А ти, сине човешки, не бой се от тях и не се плаши от думите им, ако те бъдат за тебе тръни и бодили, и ти ще живееш у скорпии, – не бой се от думите им и не се плаши от лицата им, защото те са размирен дом;
[7] и говори им Моите думи, – слушат ли те, или не, – понеже те са упорити.
[8] А ти, сине човешки, слушай, какво ще ти говоря: не бъди упорит като тоя размирен дом; отвори устата си и изяж, което ще ти дам“.
[9] И видях, и ето ръка протегната към мене, и в нея – книжен свитък.
[10] И Той го разви пред мене, и ето, свитъкът беше изписан отвътре и отвън, и беше написано на него: „плач, охкане и тъга“.