[1] И биде към мене слово Господне:
[2] сине човешки! обърни лицето си към планина Сеир, изречи против нея пророчество
[3] и кажи ѝ: тъй казва Господ Бог: ето, Аз съм против тебе, Сеир планино! ще простра против тебе ръката Си и ще те направя пуста и необитаема.
[4] Градовете ти ще обърна на развалини, и ти сама ще запустееш и ще познаеш, че Аз съм Господ.
[5] Понеже у тебе има вечна вражда, и ти предаваше Израилевите синове на меч във време на нещастието им, във време на крайната гибел, –
[6] затова жив съм Аз! казва Господ Бог, ще те направя на кръв, и кръв ще те преследва; понеже кръв не си мразела, то кръв ще те и преследва.
[7] Ще направя Сеир планина пуста и безлюдна степ и ще изтребя по нея идещ и отходещ.
[8] И ще напълня оброчищата ѝ с нейните убити; по твоите хълмове и твоите долини и по всички твои ровини ще падат поразени от меч.
[9] Ще те направя вечна пустиня, и в твоите градове не ще се живее, и ще познаете, че Аз съм Господ.
[10] Понеже ти казваше: тия два народа и тия две земи ще бъдат мои, и ние ще ги завладеем, макар и Господ да е там,
[11] затова жив съм Аз! казва Господ Бог, ще постъпя с тебе според мярката на твоята омраза и твоята завист, която ти изказа от омраза към тях, и ще им се явя, когато ще те съдя.
[12] И ще познаеш, че Аз, Господ, чух всички твои хули, които ти произнасяше върху Израилевите планини, думайки: „запустяха! нам са дадени да ги поядем!“
[13] Вие се големеехте пред Мене с езика си и умножавахте речите си против Мене; Аз чух това.
[14] Тъй казва Господ Бог: когато цяла земя ще се радва, Аз ще те направя пустиня.
[15] Както ти се радваше, задето дялът на Израилевия дом запустя, тъй и с тебе ще направя: ще бъдеш опустошена, Сеир планино, и цяла Идумея заедно, – и ще познаят, че Аз съм Господ.