[1] А ти подеми плач за Израилевите князе
[2] и кажи: каква лъвица е майка ти? разположила се сред лъвове, между млади лъвове отгледа своите лъвчета.
[3] И отхрани тя едно от своите лъвчета; то стана млад лъв и се научи плячка да лови, люде ядеше.
[4] И чуха за него народите; той биде хванат в тяхната яма, и във вериги го отведоха в земята Египетска.
[5] И след като почака и видя, че надеждата ѝ пропадна, тя взе друго свое лъвче и го направи млад лъв.
[6] И като стана млад лъв, той почна да ходи между лъвове и се научи плячка да лови, люде ядеше,
[7] оскверняваше вдовиците им и градовете им опустошаваше; и запустя земята и всичките ѝ селища от неговия рик.
[8] Тогава се подигнаха против него народите от околните области и простряха му мрежата си; той биде хванат в тяхната яма.
[9] И туриха го в клетка във вериги и заведоха го при вавилонския цар; заведоха го в крепостта, за да не се чува вече по Израилевите планини гласът му.
[10] Твоята майка биде като лоза, посадена при вода; плодовита и клонеста биде тя от многото вода.
[11] И имаше у нея пръчки силни за скиптри на владетели, и високо се издигна стволът ѝ между гъстите пръчки; и изпъкваше с височината си, с многото си пръчки.
[12] Но в гняв тя биде изтръгната, хвърлена наземи, и източният вятър изсуши плода ѝ; откъснати и изсъхнали са силните ѝ пръчки, огън ги погълна.
[13] А сега тя е пресадена в пустинята, в земя суха и жадна.
[14] И излезе огън от ствола на нейните пръчки, погълна плодовете ѝ, и не останаха по нея силни пръчки за скиптър на владетеля. Това е жална песен, и ще остане за плач.