[1] Биде върху мене ръката Господня, и Господ ме изведе чрез духа, тури ме всред полето, – а то беше пълно с кости, –
[2] и проведе ме около тях, и ето имаше доста много кости по полето, и те бяха съвсем сухи.
[3] И каза ми: сине човешки! ще оживеят ли тия кости? Аз отговорих: Господи Боже! Ти знаеш това.
[4] И каза ми: изречи пророчество за тия кости и кажи им: „сухи кости! чуйте словото Господне!“
[5] Тъй казва Господ Бог на тия кости: ето, Аз ще въведа във вас дух – и ще оживеете.
[6] Ще ви дам жили, ще направя да израсте на вас плът, ще ви покрия с кожа и ще въведа във вас дух, – и ще оживеете и ще познаете, че Аз съм Господ.
[7] Аз изрекох това пророчество, както ми бе заповядано, и когато пророчествувах, произлезе шум, и ето – движение, и почнаха да се сближават костите, кост до своя кост.
[8] И видях: ето, жили имаше на тях, и плът израсте, кожа ги покри отгоре, но дух нямаше в тях.
[9] Тогава Той ми каза: изречи пророчество за духа, изречи пророчество, сине човешки, и кажи на духа: тъй казва Господ Бог: дойди от четирите ветрове, душе, и духни върху тия убити, и те ще оживеят.
[10] И аз изрекох това пророчество, както Той ми заповяда, и влезе в тях дух, – и те оживяха и се изправиха на нозете си – твърде, твърде голямо опълчение.
[11] И Той ми каза: сине човешки! тия кости са целият дом Израилев. Ето, те казват: „изсъхнаха нашите кости, и загина нашата надежда: ние сме от корен изтръгнати“.
[12] Затова изречи пророчество и кажи им: тъй казва Господ Бог: ето, Аз ще отворя гробовете ви и ще ви изведа, народе Мой, из гробовете ви и ще ви въведа в земята Израилева.
[13] И ще познаете, че Аз съм Господ, когато отворя гробовете ви и ви изведа, народе Мой, из гробовете ви;
[14] ще вложа във вас Моя Дух, и ще оживеете; ще ви настаня във вашата земя и ще познаете, че Аз, Господ, казах това – и извърших, казва Господ.
[15] И биде към мене слово Господне:
[16] а ти, сине човешки, вземи един жезъл и напиши на него: „на Иуда и на синовете Израилеви, негови съюзници“, и пак вземи един жезъл и напиши на него: „на Иосифа“; това е жезълът на Ефрема и на целия Израилев дом, негов съюзник.
[17] И съедини ги у себе си един с друг в един жезъл, та в ръката ти да бъдат едно.
[18] И кога те попитат синовете на твоя народ: „не ще ли ни обясниш, що значи това?“
[19] тогава кажи им: тъй казва Господ Бог: ето, Аз ще взема Иосифовия жезъл, що е в ръката на Ефрема и на съюзните с него Израилеви колена, и ще ги прибавя към него, към жезъла на Иуда, и ще ги направя един жезъл, и ще бъдат едно в Моята ръка.
[20] Когато пък двата жезъла, на които ти ще напишеш, бъдат в твоята ръка пред очите им,
[21] то кажи им: тъй казва Господ Бог: ето, Аз ще взема Израилевите синове измежду народите, между които се намират, ще ги събера отвред и ще ги доведа в тяхната земя.
[22] В тая земя, на планините Израилеви, Аз ще ги направя един народ, и един Цар ще бъде цар на всички тях, и не ще бъдат вече два народа и занапред вече не ще се делят на две царства.
[23] И вече не ще се сквернят със своите идоли, със своите гнусотии и с разните си пороци; ще ги измъкна от всичките им живелища, дето са грешили, и ще ги очистя, – и ще бъдат Мой народ, и Аз ще бъда техен Бог.
[24] А Моят раб Давид ще бъде Цар над тях и Пастир на всички тях; те ще ходят по Моите заповеди и Моите устави ще пазят и ще ги изпълняват.
[25] И ще живеят в земята, която дадох на Моя раб Иакова, в която живяха отците им; там ще живеят навеки, те и децата им и внуците им; и Моят раб Давид ще бъде княз у тях навеки.
[26] И ще сключа с тях завет за мир, вечен завет ще бъде с тях. И ще ги уредя, ще ги размножа и ще туря сред тях Моето светилище навеки.
[27] И ще бъде у тях Моето жилище, и ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ.
[28] И ще познаят народите, че Аз съм Господ, Който освещава Израиля, когато Моето светилище бъде сред тях навеки.