[1] В единайсетата година, третия месец, на първия ден от месеца, биде към мене слово Господне:
[2] сине човешки! кажи на фараона, египетски цар, и на народа му: с кого се сравняваш ти в твоето величие?
[3] Ето, Асур беше кедър ливански с гиздави ветви, кичест и висок; върхът му сред гъсти облаци.
[4] Водите го правеха да расте, бездната го подигаше, реките ѝ окръжаваха неговото садище, и тя пращаше потоците си към всички полски дървета.
[5] Затова височината му надмина всички полски дървета; на него имаше много клони; ветвите му се умножаваха, и клоните му ставаха дълги от многото води, когато той растеше.
[6] В клоните му виеха гнезда всякакви небесни птици, под ветвите му раждаха малки всякакви полски зверове, а под сянката му живееха всякакви многобройни народи.
[7] Той хубавееше с високия си ръст, с дългите си ветви, защото коренът му лежеше край големи води.
[8] Кедрите в Божията градина не го засеняха; кипарисите не се изравняха с клоните му, и кестените не бяха високи колкото неговите ветви; ни едно дърво в Божията градина не се равнеше с него по хубостта си.
[9] Аз го украсих с многото му ветви, тъй че всички едемски дървета в Божията градина му завиждаха.
[10] Затова тъй казва Господ Бог: задето израсте висок и си издигна върха сред дебелите клони, и сърцето му се възгордя от величието му, –
[11] затова Аз го предадох в ръцете на властника на народите; той постъпи с него, както трябваше; за неговото беззаконие Аз го отхвърлих.
[12] И съсякоха го чужденци, най-люти измежду народите, и го хвърлиха в планините; и по вси долини паднаха ветвите му; клоните му се изпочупиха по всички долища земни, и изпод сянката му избягаха всички народи на страната и го оставиха.
[13] На неговите обломъци се наместиха всякакви небесни птици, и в клоните му бяха всякакви полски зверове.
[14] Това беше, за да се не големеят с високия си ръст никакви дървета край води, да не подигат върховете си до гъстите облаци и да не прилепват към него поради височината им дървета, които пият вода; защото те всички ще бъдат предадени на смърт в преизподнята страна заедно със синовете човешки, слезли в гроба.
[15] Тъй казва Господ Бог: в оня ден, когато той слезна в гроба, Аз направих да тъжат за него, затворих заради него бездната и спрях реките ѝ, задържах големите води и помрачих за него Ливан, и всички полски дървета тъгуваха за него.
[16] С трясъка от падането му Аз докарах в трепет народите, когато го свалиха в преизподнята, при слезлите в гроба, и се зарадваха в преизподнята страна всички дървета едемски, отборните и най-добрите на Ливан, всички, които пият вода;
[17] защото и те с него слязоха в преизподнята при убитите с меч, както и неговите съюзници, които живееха под сянката му сред народите.
[18] И тъй, с кое от едемските дървета се равняваше ти по слава и величие? Но сега наравно с едемските дървета ти ще бъдеш свален в преизподнята, ще лежиш сред необрязани, с убити от меч. Това е фараонът и цялото му множество народ, казва Господ Бог.