[1] В трийсетата година, четвъртия месец, петия ден на месеца, когато бях между преселниците при река Ховар, отвориха се небесата – и аз видях Божии видения.
[2] В петия ден на месеца (това беше пета година, откак беше пленен цар Иоаким),
[3] биде слово Господне към Иезекииля, свещеник, син на Вузия, в Халдейската земя, при река Ховар; и биде там върху него ръката Господня.
[4] И видях: и ето, бурен вятър идеше от север, голям облак и огън на кълба, и около него сияние, –
[5] а из средата му излизаше като че ли светлина от пламък изсред огън; в средата му пък се виждаше подобие на четири животни, – и такъв беше видът им: приличаха на човек,
[6] и всяко имаше четири лица, и всяко от тях – четири крила;
[7] а нозете им – нозе прави, и стъпалата на нозете им – като стъпало на телешка нога, и блестяха като лъскава мед (и крилата им леки).
[8] И под крилата им имаше човешки ръце, на четирите им страни;
[9] и четирите си имаха лица и крила; крилата им се допираха едно до друго; когато ходеха, те не се обръщаха, а вървяха всяко по посока на лицето си.
[10] Подобието на лицето им бе: лице човешко и лице лъвско от дясна страна у всички четири; а от лява страна – лице телешко у всички четири и лице орлово у всички четири.
[11] И лицата им и крилата им бяха отгоре разделени, но у всяко двете крила се допираха едно до друго, а двете покриваха телата им.
[12] И вървяха те, всяко в посока на лицето си; накъдето духът искаше да отиде, там и отиваха; когато вървяха, не се обръщаха.
[13] И тия животни имаха вид на разпалени въглища, на лампади: огънят се движеше между животните, и огнено сияние и светкавица излизаше из огъня.
[14] И животните бързо се движеха насам-натам, както бляска светкавица.
[15] И гледах животните, – и ето, на земята до тия животни по едно колело пред четирите им лица.
[16] Колелата и направата им изглеждаха, както изглежда топаз, и всички четири си приличаха; и по изглед и по направа бяха като че колело в колело.
[17] Когато вървяха, вървяха в четирите си посоки; когато вървяха, не се обръщаха.
[18] А наплатите им – високи и страшни бяха те; наплатите им у всички четири наоколо бяха пълни с очи.
[19] И когато ходеха животните, вървяха и колелата до тях; а когато животните се подигаха от земята, подигаха се и колелата.
[20] Където духът искаше да отиде, там и те отиваха; където и да тръгнеше духът, и колелата се подигаха еднакво с тях, защото духът на животните беше в колелата.
[21] Когато ходеха ония, вървяха и тия; и когато ония стояха, стояха и тия; и когато ония се подигаха от земята, еднакво с тях се подигаха и колелата, защото духът на животните беше в колелата.
[22] Над главите на животните имаше подобие на свод, наглед като чудесен кристал, прострян отгоре над главите им.
[23] А под свода се простираха крилата им право едно към друго, и всяко имаше по две крила, които ги покриваха, у всяко двете крила покриваха телата им.
[24] И кога те ходеха, чувах шум от крилата им, като че шум от много води, като че глас на Всемогъщия, силен шум, като че шум на военен стан; а кога се спираха, спущаха крилата си.
[25] И от свода над главите им се носеше глас; кога се спираха, спускаха крилата си.
[26] А над свода над главите им имаше подобие на престол, наглед като от камък сапфир; а над подобието на престола имаше нещо като подобие на човек отгоре му.
[27] И видях като че светнал метал, като че огнен изглед вътре в него наоколо – от бедрата му и нагоре; от бедрата му и надолу видях нещо като огън, и сияние имаше около него.
[28] Както изглежда дъга в облаци във време на дъжд, така изглеждаше това сияние наоколо.