[1] И тъй, възлюбени, имайки такива обещания, нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий.
[2] Поместете ни в сърцата си: никого не обидихме; никого не покварихме, нито някого изкористихме.
[3] Не за осъждане това говоря; защото преди малко казах, че вие сте в сърцата ни, за да умрем и да живеем заедно.
[4] Голямо доверие имам към вас, много се хваля с вас; изпълнен съм с утеха, преизобилвам с радост при всичката наша скръб.
[5] Защото, когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакъв покой; отвред бяхме в утеснение: отвън – нападения, отвътре – страхове.
[6] Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита,
[7] и не само с неговото дохождане, но и с утехата, с която се бе утешил той поради вас, като ни разказваше за вашия копнеж, за вашия плач, за вашата към мене ревност, тъй че аз още повече се зарадвах.
[8] Защото, ако и да съм ви наскърбил с посланието, не се кая, макар и да се каях отначало, понеже виждам, че онова послание ви е наскърбило само за малко време.
[9] Сега се радвам не затова, че се наскърбихте, но че се наскърбихте за покаяние, понеже се наскърбихте по Бога, та никаква вреда да не претърпите от нас.
[10] Защото скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение, а световната скръб докарва смърт.
[11] Защото, ето на, това дето се наскърбихте по Бога, какво усърдие докара у вас, какво извинение, какво негодуване, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво отмъщение! С всичко показахте себе си, че сте чисти в това дело.
[12] И тъй, ако ви и писах, то не заради оскърбителя, нито заради оскърбения, а за да ви стане явна нашата за вас грижа пред Бога.
[13] Затова се утешихме с вашата утеха; а още повече се зарадвахме с радостта на Тита, задето вие всички сте успокоили духа му,
[14] и задето аз не съм се посрамил, ако с нещо съм се похвалил за вас пред него; но, както сме говорили пред вас всякога истината, тъй и пред Тита похвалата ни излезе истинска;
[15] и голяма е неговата сърдечна любов към вас, като си спомня за послушанието на всинца ви, как сте го приели със страх и трепет.
[16] И тъй, радвам се, че във всичко мога да се доверя на вас.