[1] Понеже сме съработници Христови, ние ви молим, да не приемате напразно благодатта Божия.
[2] Защото казано е: „в благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах“. Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!
[3] Ние никому с нищо не туряме препънка, за да се не опорочи служението ни,
[4] но във всичко се препоръчваме за служители Божии, с голямо постоянство, в скърби, в нужди, в утеснение,
[5] при рани, в тъмници, в скитания, в трудове, в бдения, в пости,
[6] с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов,
[7] със слово на истина, със сила Божия, чрез оръжията на правдата в дясна и лява ръка,
[8] при чест и безчестие, при укори и похвали; смятат ни за измамници, но ние сме истинни,
[9] за непознати, а сме добре познати; смятат ни за умиращи, а ето, живи сме; наказват ни, ала не могат ни умъртви;
[10] огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме.
[11] Устата ни са отворени за вас, коринтяни, сърцето ни е разширено.
[12] Вам не е тясно в нас, а е тясно в сърцата ви.
[13] За равна отплата (говоря като на чеда) разширете се и вие.
[14] Не се впрягайте заедно с неверните; защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина?
[15] Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния?
[16] Каква прилика между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: „ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ“.
[17] „Затова излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема“;
[18] „и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери“, казва Господ Вседържител.