[1] Пак ли ще почнем да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?
[2] Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и четат всички човеци;
[3] вие се явявате, че сте писмо Христово, стъкмено чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не върху каменни скрижали, а върху плътени скрижали на сърцето.
[4] Такава увереност в Бога имаме чрез Христа,
[5] но не затова, че сме способни да помислим нещо от себе си като от нас си; напротив, способността ни иде от Бога:
[6] Той ни е дал способност да бъдем служители на новия завет, не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът животвори.
[7] И ако служението на смъртта по букви, издълбано на камъни, беше тъй славно, че синовете Израилеви не можеха да се взират в лицето на Моисея поради преходната сияйност на лицето му,
[8] то как не ще бъде много по-славно служението на духа!
[9] Защото, ако служението на осъждането е славно, то много повече служението на оправданието изобилва със слава.
[10] И първото прославено дори не се показа от тая страна славно, поради надминаващата слава на второто.
[11] Защото, ако преходното е било славно, много по-славно е трайното.
[12] Прочее, като имаме такава надежда, ние действуваме с голямо дръзновение,
[13] а не както Моисей, който туряше покривало на лицето си, за да се не взират синовете Израилеви в края на преходното.
[14] Ала умовете им се затъпиха, понеже и доднес, кога се чете Ветхият Завет, остава неснето същото покривало, което се снима чрез Христа.
[15] И доднес, кога се чете Моисей, покривало лежи на сърцето им.
[16] Но, кога се обърнат към Господа, покривалото се снима.
[17] А Господ е Духът; дето пък е Духът Господен, там има свобода.
[18] А ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки славата Господня, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен.