[1] Итъй, реших в себе си, да не дохождам при вас пак с огорчение.
[2] Защото ако аз ви огорчавам, то кой ще ме зарадва, ако не онзи, когото съм огорчил?
[3] Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви.
[4] От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас.
[5] Ако ли пък някой ме е огорчил, то не мене е огорчил, а донейде, да не кажа много, всинца ви.
[6] Доста е за такъв това наказание от мнозинството;
[7] така че за вас е по-добре да му простите и да го утешите, за да не пропадне той от преголяма скръб;
[8] затова моля ви да покажете към него любов.
[9] Защото с тая цел и писах, за да узная на опит, дали във всичко сте послушни.
[10] А комуто вие прощавате за нещо, нему и аз прощавам; понеже и аз, ако съм простил някому нещо, простил съм за вас от лице Христово,
[11] за да не вземе сатаната преднина над нас: защото не са ни неизвестни неговите замисли.
[12] Когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото евангелие, и врата ми бяха отворени в име Господне,
[13] духът ми нямаше покой, понеже не намерих там моя брат Тита; а като се простих с тях, заминах за Македония.
[14] Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него.
[15] Защото ние сме Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват, и за онези, които гинат:
[16] на едните сме смъртоносен дъх за смърт, а на другите – живителен дъх за живот. И кой е способен за това?
[17] Защото ние не изопачаваме словото Божие, както мнозина, а проповядваме искрено, като от Бога, пред Бога, в Христа.