[1] О, да бяхте потърпели малко моето безумие! Но и потърпете ме!
[2] Защото аз ви ревнувам с Божия ревнивост: сгодих ви за едничък мъж, за да ви представя на Христа като чиста девица.
[3] Ала боя се, да не би, както змията с хитростта си прелъсти Ева, тъй и вашите мисли да се повредят поради простотата ви в Христа.
[4] Защото, ако някой дойдеше да проповядва другиго Иисуса, когото ние не сме проповядвали; или, ако получехте друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, – вие с право щяхте да го търпите.
[5] Но аз мисля, че в нищо не съм по-долен от върховните апостоли;
[6] ако и да съм прост в речта, в знанието не съм. Но ние навсякъде и по всичко сме ви добре известни.
[7] Сгреших ли, че унижавах себе си, за да въздигна вас, понеже даром ви проповядвах благовестието Божие?
[8] Други църкви обрах, като получих от тях издръжки, та вам да служа; и докато бях у вас, ако и да бях в оскъдица, никому не дотегнах,
[9] защото оскъдицата ми удовлетвориха братята, дошли от Македония; та и във всичко се пазих и ще се пазя, да ви не бъда товар.
[10] По истината Христова, що е в мене, ще кажа, че тая похвала няма да ни се отнеме в страните Ахайски.
[11] А защо постъпвам тъй? Затова ли, че ви не обичам? Знае Бог! Но което правя, ще правя,
[12] за да пресека повода на ония, които търсят повод, та в онова, за което се хвалят, да се окажат като нас.
[13] Защото такива са лъжеапостоли, лукави работници, които се преобразяват в Христови апостоли.
[14] И не е за чудене: защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината,
[15] та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразят като служители на правдата; но техният край ще бъде според делата им.
[16] Казвам пак: никой да ме не смята за безумен; ако ли не, поне като безумен ме приемете, та и аз колко-годе да се похваля.
[17] Което казвам с такова самоуверено хвалене, не го казвам по Господа, а като че ли в безумие.
[18] Понеже мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз.
[19] Защото вие, които сте разумни люде, драговолно търпите неразумните:
[20] вие търпите, ако някой ви заробва, ако някой ви изпояжда, ако някой ви обира, ако някой се превъзнася, ако някой ви бие по лице.
[21] За срам казвам това! Като че ли ние станахме безсилни! Ала, ако някой дръзне да се похвали с нещо (в безумие говоря), ще дръзна и аз.
[22] Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз. Семе Авраамово ли са? И аз.
[23] Служители Христови ли са (в безумие говоря), аз съм повече. Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници, и много пъти на умиране.
[24] Иудеите ми удариха пет пъти по четирийсет удара без един;
[25] три пъти са ме с тояги били, веднъж – с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял, нощ и ден съм прекарал в дълбинето морско;
[26] много пъти съм пътувал, бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя,
[27] в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота.
[28] Освен външните злополуки, прибавяха се всекидневните против мене нападения и грижата за всички църкви.
[29] Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз се не разпалям?
[30] Ако трябва да се хваля, с немощта си ще се похваля.
[31] Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който е благословен вовеки, знае, че не лъжа.
[32] В Дамаск областният управител на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, искайки да ме хване; и аз в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му.