[1] Поради това, като имаме по милост Божия това служение, не падаме духом;
[2] но ние отхвърлихме скришните срамотни дела, без да прибягваме към хитрост и без да изопачаваме словото Божие, а като се препоръчваме всекиму на съвестта пред Бога чрез откриване истината.
[3] Ако пък е и закрито нашето благовестие, то е закрито за погиващите:
[4] на невярващите от тях богът на тоя век е заслепил умовете, за да ги не озари светлината на благовестието за славата на Христа, Който е образ на невидимия Бог.
[5] Защото не себе си проповядваме, а Христа Иисуса Господа; колкото пък за нас, ние сме ваши слуги заради Иисуса.
[6] Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа.
[7] Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам.
[8] Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме;
[9] гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме.
[10] Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни.
[11] Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът,
[12] тъй че смъртта действува в нас, а животът – във вас.
[13] А като имаме същия дух на вярата, както е писано: „повярвах и затова говорих“, и ние вярваме, затова и говорим,
[14] като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас.
[15] Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.
[16] Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява.
[17] Защото кратковременното наше леко страдание ни доставя в голямо изобилие пълна вечна слава,
[18] като имаме пред очи не видимото, а невидимото; понеже видимото е временно, а невидимото – вечно.