Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 3:04

[1] Знаем, че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно.

[2] Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище;

[3] само да не би, и облечени, да се намерим голи.

[4] Защото ние, които се намираме в тая хижа, стенем обременени; ето защо искаме не да се съблечем, а да се преоблечем, та смъртното да се погълне от живота.

[5] Бог, Който ни е създал тъкмо за това, Той ни и даде залога на Духа.

[6] И тъй, ние винаги сме спокойни и, като знаем, че, докле живеем в тялото, се отдалечаваме от Господа,

[7] (понеже с вяра ходим, а не с виждане)

[8] имаме дръзновение и по-скоро желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа.

[9] Затова и усърдно залягаме да Му бъдем угодни, било кога живеем в тялото, било кога го напускаме;

[10] защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си.

[11] И тъй, като знаем страха Господен, ние вразумяваме човеците, а за Бога сме явни; надявам се, че сме явни и за вашите съвести.

[12] Не ви се препоръчваме отново, а ви даваме повод да се хвалите с нас, та да има, какво да кажете на ония, които се хвалят по лице, а не по сърце.

[13] Ако сме прекалили в хвалбите си, то е зарад Бога; ако сме умерени, то е зарад вас.

[14] Защото любовта Христова ни обхваща, кога разсъждаваме върху това, че, щом един е умрял за всички, всички са умрели.

[15] А Христос умря за всички, та живите да живеят не вече за себе си, а за Оногова, Който умря за тях и възкръсна.

[16] Затова отсега ние не познаваме никого по плът; ако и да бяхме познали Христа по плът, сега вече не познаваме.

[17] И тъй, който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново.

[18] А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Иисуса Христа и ни даде служението на това примирение,

[19] защото Бог примири света със Себе Си чрез Христа, без да вменява на човеците прегрешенията им, и ни вложи в нас словото на примирението.

[20] И тъй, ние изпълняваме службата посланици вместо Христа, като че ли Сам Бог увещава чрез нас. Молим ви от име Христово: примирете се с Бога!

[21] Защото Оногова, Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи, та да станем чрез Него праведни пред Бога.

Второ послание на свети апостол Павла до Коринтяни — Chapters