[1] В първия месец от втората година, откакто бяха излезли от египетската страна, Господ говори на Мойсей в Синайската пустиня и му каза:
[2] „Нека израилтяните направят Пасха в определеното за нея време.
[3] На четиринадесетия ден от този месец привечер да я направите, в определеното за нея време; според всички наредби и според всички обреди за нея да я направите.“
[4] И така, Мойсей каза на израилтяните да направят Пасха.
[5] И направиха Пасха на четиринадесетия ден от първия месец, привечер, в Синайската пустиня; точно както Господ заповяда, така направиха израилтяните.
[6] Но имаше някои, които бяха нечисти от допир до мъртво човешко тяло и не можеха да направят Пасха в онзи ден; и тези хора дойдоха в същия ден при Мойсей и Аарон
[7] и казаха: „Ние сме нечисти от допир до мъртво човешко тяло; защо трябва да ни спират да принесем и ние принос на Господа с израилтяните в отреденото време?“
[8] А Мойсей им отговори: „Почакайте да чуя какво ще заповяда Господ за вас.“
[9] И Господ каза на Мойсей:
[10] „Кажи на израилтяните: „Ако някой от вас или от потомците ви бъде нечист поради допир до мъртво тяло или бъде на дълъг път, и той да направи Пасха на Господа;
[11] нека я направят на четиринадесетия ден от втория месец привечер и нека я ядат с безквасни хлябове и с горчиви треви;
[12] и да не оставят от нея за утрешния ден, нито да трошат кост от нея; нека я направят според всички наредби за Пасха.
[13] А който е чист и не е на път, и не направи Пасха – този човек да бъде изтребен сред своя народ, защото той не е принесъл на Господа принос в определеното време; нека този човек носи греха си.
[14] Ако сред вас живее пришълец и той желае да направи Пасха на Господа, нека я направи според наредбите за Пасха и според обреда за нея; една наредба ще имате – и за пришълеца, и за местния.“
[15] В деня, когато беше поставена скинията, облак покри скинията на откровението; и от вечерта до сутринта над скинията се виждаше огнено сияние.
[16] Така ставаше винаги: облак я покриваше денем и огнено сияние – нощем.
[17] И всеки път когато облакът се вдигаше от скинията, израилтяните тръгваха на път; и където облакът заставаше, там израилтяните се разполагаха на стан.
[18] По заповед на Господа израилтяните тръгваха на път и по заповед на Господа се спираха; през цялото време, докато облакът стоеше над скинията, и те стояха на стан.
[19] И ако облакът дълго време оставаше над скинията, израилтяните спазваха този знак на Господа и не тръгваха.
[20] Понякога пък облакът оставаше малко време над скинията; но те отново по заповед на Господа се спираха и по заповед на Господа тръгваха на път.
[21] Понякога облакът стоеше само от вечерта до зазоряване. И когато сутрин облакът се вдигаше, тогава и те тръгваха; било денем или нощем, щом облакът се вдигнеше, тогава и те тръгваха.
[22] Или ако облакът оставаше над скинията за два дена, месец или за дълго време, тогава и израилтяните оставаха в стана си и не тръгваха на път; а когато той се вдигнеше, едва тогава тръгваха.
[23] По заповед на Господа се спираха и по заповед на Господа тръгваха на път; те спазваха знака на Господа, както Господ беше заповядал чрез Мойсей.