[1] Рувимовото и Гадовото племе имаха многобройни стада добитък. И когато видяха, че язерската и галаадската земя са добра паша за стадата им,
[2] Гадовите и Рувимовите потомци дойдоха и казаха на Мойсей, на свещеника Елеазар и на народните предводители:
[3] „Градовете Атарот, Дивон, Язер и Нимра, Есевон и Елеале, Севам, Нево и Веон
[4] в страната, която Господ порази пред обществото на Израил, е земя за паша на добитък, а твоите слуги имат добитък.
[5] Затова, казаха те, ако имаме твоето благоволение, предай тази земя във владение на твоите слуги и не ни превеждай през Йордан!“
[6] А Мойсей отговори на Гадовите и Рувимовите потомци: „Нима искате братята ви да тръгнат на бой, а вие да останете тук?
[7] Защо обезсърчавате израилтяните да преминат в страната, която Господ им е дал?
[8] Така постъпиха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-Варни да огледат страната;
[9] те стигнаха до долината Есхол, огледаха страната, но след това обезсърчиха израилтяните и те не влязоха в страната, която Господ им беше дал.
[10] И тогава пламна гневът на Господа и Той се закле:
[11] „Никой от онези, които излязоха от Египет, от двадесет години нагоре, няма да види страната, която с клетва съм обещал на Авраам, Исаак и Яков, защото не Ме следваха с цялото си сърце,
[12] освен Халев, син на кенезитеца Йефония, и Иисус, Навиновия син, защото те последваха Господа с цялото си сърце.“
[13] И пламна гневът на Господа против Израил и Той ги накара да се скитат из пустинята четиридесет години, докато не изгина цялото поколение, което беше сторило зло пред Господа.
[14] И ето вместо бащите си се надигнахте вие, ново поколение грешници, за да разпалите още повече Господния гняв против Израил.
[15] Защото, ако се отвърнете от Него, Той ще остави отново Израил в пустинята и вие ще погубите целия този народ.“
[16] Но те пристъпиха към него и казаха: „Ще направим тук кошари за стадата си и градове за децата си,
[17] а самите ние първи ще се въоръжим и ще тръгнем пред израилтяните, докато ги заведем в страната им; само децата ни ще останат в укрепените градове заради местните жители.
[18] Няма да се завърнем по домовете си, докато всички израилтяни не влязат в своя дял от наследството,
[19] защото ние няма да вземем дял заедно с тях отвъд Йордан и по-нататък, ако ни се даде наследство тук, на изток от Йордан.“
[20] Тогава Мойсей им каза: „Ако направите това, ако тръгнете въоръжени на бой пред Господа,
[21] ако всеки един от вас премине с оръжие Йордан пред Господа, докато Той изгони враговете Си,
[22] страната бъде покорена пред Него и вие след това се върнете, тогава няма да имате вина пред Господа и пред Израил; тази земя тук ще ви бъде дадена от Господа, за да я владеете.
[23] Но ако не постъпите така, ще съгрешите пред Господа; и тогава, знайте, грехът ви ще бъде възмезден.
[24] Затова правете градове за децата си и кошари за овците си и сторете онова, което изрекоха устата ви!“
[25] И Гадовите и Рувимовите потомци отговориха на Мойсей: „Твоите слуги ще направят, както господарят ни заповяда;
[26] децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук, в Галаадските градове,
[27] а слугите ти, всички, въоръжени като за война, ще отидат в битка пред Господа, както казва господарят ни.“
[28] И Мойсей даде заради тях заръка на свещеника Елеазар, на Иисус, Навиновия син, и на предводителите на израилските племена;
[29] той им каза: „Ако Гадовите и Рувимовите потомци преминат заедно с вас Йордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и бъде завладяна страната пред вас, дайте им да владеят галаадската земя.
[30] Но ако не искат да преминат въоръжени заедно с вас, нека да вземат земя за наследство сред вас в страната Ханаан.“
[31] Тогава Гадовите и Рувимовите потомци отговориха: „Както каза Господ на слугите ти, така ще направим.
[32] Ние ще тръгнем въоръжени пред Господа за ханаанската страна, а делът, който ще владеем, нека бъде отсам Йордан.“
[33] И така, Мойсей даде на Гадовите и Рувимовите потомци и на половината от племето на Манасия, Йосифовия син, царството на Сихон, аморейския цар, и царството на Ог, васанския цар, и цялата страна с градовете и техните околности.
[34] Тогава Гадовите потомци съградиха Дивон, Атарот и Ароер,
[35] Атарот-Шофан, Язер и Йогбеха,
[36] Бет-Нимра и Бет-Харан, укрепени градове и кошари за овци.
[37] А Рувимовите потомци съградиха Есевон, Елеале, Кириатаим,
[38] Нево и Ваал-Меон – чиито имена бяха променени, както и Симва; на съградените от тях градове те дадоха други имена.
[39] Потомците на Махир, Манасиевия син, се отправиха към Галаад; и като го превзеха, прогониха аморейците, които живееха там.
[40] Затова Мойсей даде Галаад на Махир, Манасиевия син, и той се засели в него.
[41] А Манасиевият син Яир отиде и завладя селата им и ги нарече Яирови села.
[42] Новах отиде и завладя Кенат и околните му села, като ги нарече на своето име – Новах.