[1] След време народът взе да роптае силно пред Господа. Господ чу и гневът Му пламна; сред тях се разпали огън Господен и изтреби покрайнините на стана.
[2] Тогава народът извика за помощ към Мойсей. Мойсей се помоли на Господа и огънят утихна.
[3] И нарекоха това място Тавера, защото сред тях беше пламнал Господният огън.
[4] Сред тях имаше пришълци, които проявяваха алчност, а заедно с тях и израилтяните пак се оплакваха и казваха: „Кой ще ни нахрани с месо?
[5] Помним рибата, която ядяхме безплатно в Египет, краставиците, дините, праза и лука, и чесъна.
[6] А сега са ни пресъхнали гърлата; освен манна нищо няма пред очите ни.“
[7] А манната приличаше на кориандрово семе, на цвят като смола.
[8] Народът ходеше да я събира, мелеше я с хромели или я разбиваше в чутури; след това я варяха в котли, за да правят от нея питки; по вкус приличаше на питки, приготвени с елей.
[9] Когато нощем падаше роса в стана, с нея падаше и манна в него.
[10] Мойсей чуваше как народът плаче, всеки със семейството си, при входа на своята шатра. И понеже Господният гняв се разпали, на Мойсей му стана мъчно.
[11] Тогава Мойсей запита Господа: „Защо измъчваш така Своя раб? Заради какво не намерих Твоето благоволение, а си оставил върху мене бремето на целия този народ?
[12] Нима аз съм носил в утробата си целия този народ и нима аз съм го родил, че ми казваш: „Носи го на ръце, както бавачка носи детето, до земята, която Ти с клетва бе обещал на предците му?“
[13] Откъде да взема месо, за да им дам на целия този народ? Защото те плачат пред мене и казват: „Дай ни месо да ядем.“
[14] Аз сам не мога да нося целия този народ, защото е тежък за мене.
[15] Щом така постъпваш с мене, по-добре ме убий, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не гледам злочестината си.“
[16] Тогава Господ каза на Мойсей: „Събери ми седемдесет мъже измежду старейшините на Израил, за които наистина знаеш, че са неговите старейшини и предводители, и ги доведи при скинията на събранието, за да застанат там заедно с тебе.
[17] Аз ще сляза и ще говоря там с тебе; и ще взема от Духа, Който е върху тебе, и ще възложа върху тях, за да носят заедно с тебе бремето на народа, а не ти сам да го носиш.
[18] А на народа кажи: „Очистете се за утрешния ден и ще ядете месо. Вие плакахте пред Господа и викахте: „Кой ще ни нахрани с месо? Добре ни беше в Египет.“ Затова Господ ще ви даде месо и ще ядете;
[19] ще ядете не ден, не два, не пет дена, не десет и не двадесет дена,
[20] а цял месец, докато не ви излезе през носа и не ви омръзне. Защото вие презряхте Господа, Който е между вас, плакахте пред Него и казвахте: „Защо ни трябваше да излизаме от Египет?“.“
[21] Мойсей отговори: „Шестстотин хиляди души народ върви заедно с мене, а Ти казваш: „Ще им дам месо, че да имат да ядат цял месец!“
[22] Нима ще се изколят всички овци и волове, за да им стигне? Или ще бъде събрана всичката риба в морето, за да им е достатъчно?“
[23] А Господ рече на Мойсей: „Нима е къса ръката на Господа? Сега ще видиш дали ще се сбъднат думите Ми към тебе или не.“
[24] И така, Мойсей излезе и каза пред народа думите на Господа; и събра седемдесет мъже измежду народните старейшини и ги постави около скинията.
[25] Тогава Господ слезе в облака и говори с него. И като взе от Духа, Който беше върху него, възложи го върху седемдесетте старейшини. И докато беше върху тях Духът, те пророкуваха, но след това престанаха.
[26] Двама от мъжете бяха останали в стана; името на единия беше Елдад, а на другия – Модад. Духът слезе върху тях, защото бяха сред записаните. Те бяха останали в стана, но не излязоха до скинията. И те пророкуваха в стана.
[27] Един младеж се затича и извести на Мойсей: „Елдад и Модад пророкуват в стана.“
[28] Тогава Иисус, Навиновият син, служител на Мойсей, един от неговите избрани, рече: „Господарю мой, Мойсей, възпри ги!“
[29] А Мойсей му отвърна: „Нима завиждаш толкова заради мене? Дано всички от Господния народ бъдат пророци, за да им прати Господ Своя Дух!“
[30] И Мойсей се върна в стана заедно със старейшините на Израил.
[31] Тогава излезе вятър, пратен от Господа, и докара откъм морето пъдпъдъци; натрупа ги около стана на един ден път в едната посока и на един ден път в другата посока – около два лакътя над земята.
[32] И наизлезе народът да събира пъдпъдъци, цял ден и цяла нощ, и целия следващ ден. Онзи, който беше събрал най-малко, и той събра десет хомери. След това ги разпростряха да се сушат около стана.
[33] Но докато месото беше още несдъвкано по зъбите им, пламна Господният гняв против народа и Господ порази народа със страшна напаст.
[34] И нарекоха това място Киброт-Хатава, защото там погребаха обзетите от алчност.
[35] От Киброт-Хатава се отправиха към Асирот и в Асирот се разположиха на стан.